Избори, избори… От това е съставен животът.

Понятие, значимо както за всеки отделен човек, така и за цялото общество - изборът е нещо неизбежно. По някаква ирония на съдбата най-жизненоважните избори се налага често да бъдат взимани на сравнително крехка възраст. Ярък пример е настоящата дилема  на дванадесетокласниците, които за ограничено време трябва да преценят с кое професионално поприще ще се занимават в бъдеще и кои са темите, които истински ги вълнуват.
     Образованието дава ли ни възможността да опознаем практическата реалност така, че да успеем с лекота да намерим своето място в нея? Всъщност не се ли нуждаем от насоката на по-опитните, за да знаем къде да търсим това, което искаме да намерим, и какво в действителност искаме да намерим, вместо да търсим наслуки? С тези въпроси са се заели учителите Петя Петрова, Росица Самарова и Стефан Добрев в своя проект  “Свободата да избираш”. Екип на вестник “Йо-Йо” взе интервю от госпожа Петя Петрова, за да се запознае отблизо с подготовките около проекта.
 Въпрос: Какво представлява проектът Ви и каква е целта му?
Петрова: Идеята на проекта е да даде представа на участниците за това какво представлява една кампания и как тя се организира, като колегите, които разписахме проекта, вярваме, че това да си наясно с организацията на една кампания и как тя може да обслужи или посрещне един социален проблем е от изключително значение, защото често правителството, властите, отговорните органи, не могат да се погрижат за всички възникващи около нас нужди и потребности. Ние сме тези, които могат да създадат необходимите условия, животът ни и този на другите да станат по-добри.
Въпрос: В сайта на училището е упоменато, че групата от ученици ще се раздели на 4 екипа, които да поемат различни инициативи. С какви социални проблематики избраха  да се занимават учениците?
Петрова: Една от кампаниите цели да повиши нивото на разбиране за агресията в училище. Другата да повиши нивото на разбиране за това, защо е необходимо да има иновации в образованието. Третата е отново на тема толерантност, но нейната целева група са ученици от 1 до 4 клас. Тоест тя е с малко по-тесни параметри и е един поглед от по-различен аспект. Идеята там е  не само да помогнем да бъде осъзната необходимостта, да приемеш другия такъв, какъвто е, но по-големите, извървели вече по-дълъг път в училищна среда, да покажат на малките добър пример. Да ги убедят, че да малтретираш някого, който изглежда или се държи по-различно от теб, е неприемлива постъпка. Последната кампания е благотворителна и с идеята, да се помогне на човек в нужда. Тепърва предстои на осмокласниците да преценят кого ще подкрепят. За целта изработват коледни картички, които след продажба да послужат за финансирането на инициативата.
Въпрос: Името на проекта гласи “Свободата да избираш”. Можете ли да дадете съвети на читателите как да правят избори в този век на дигитализация и безброй възможности, които действително объркват човек?
Петрова: Безкрайно трудно е човек да направи правилния избор, тъй като има много богата гама на предлагане във всяка една сфера. Идеята за провеждането на тези разговори и работа по определени кампании е да си дадем сметка за това, че изборът трябва да е осъзнат и определен от нашите потребности, а не от външни фактори. Това със сигурност е много труден и дълъг процес и не вярвам, че ще бъде приключен с провеждането на тази проектна седмица, но тъй като на нашите ученици  предстои изключително сериозна стъпка - да преценят какво да изберат за бъдещото си развитие и в каква сфера да се насочат, смятам, че един такъв проект би повишил информираността им. Така изборът им на университет или професия след време ще бъде по-малко стресиращо мероприятие.
Въпрос: Какво мислите за проектната седмица? Смятате ли, че може да повлияе на цялостното обучение в бъдеще?
Петрова: Много се надявам. Надявам се това да не остане само една епизодична изява,каквато  в момента е, а по-скоро да помогне и на педагогическите специалисти, на учениците, да осъзнаят потребността от това задачите, които изготвят, да са предимно практически насочени и да стимулират взимането на решения, информираност, която е базирана на анализирането на всички източници на информация. Вярвам, че ние ще бъдем едни от първите, правещи стъпки в тази насока. Със сигурност не сме безгрешни, но имаме куража да правим промени.
Въпрос: Какво бихте искали да пожелаете на читателите на вестника за Новата година?
Петрова: Аз бих искала всички страни в образователния процес да си пожелаем да бъдем по-диалогични. И нашето говорене да е предимно градивно, а не деструктивно, защото най-лесно е да намериш грешката в дейността на някого, но е много по-трудно да я посочиш креативно и да предложиш решение. За жалост все още осъзнатостта за това, че ние сме системата и ние правим държавата, е на недостатъчно ниво. Искрено се надявам нашето разбиране за това, че ние, а не някой друг взима решенията за живота ни, да се подобри.
Интервюиращ: Благодаря Ви отделеното време и поучителните думи!
​
                                                                         Интервюто изготви: Даниела Вергова
 
​