Отново дойде това време от годината - чистачките минаха по училищните стаи и съобщиха, че и този март ще можем да се насладим на една невероятна гледка, а именно (предимно) осмокласниците на гимназията, или така наречените зайци, преоблечени в костюми на британските Хари Потър и Спайс гърлс, които се хванаха на традиционно българско хоро и гръцко сиртаки пред паметника на нашия горд патрон от немски произход. На пръв поглед - страшна забава, но докато учениците не заиграха танца на пингвините, аз и хората около мен се чувствахме по-скоро като на погребение. Бавно и монотонно четене (добре де, изговаряне „с леки поглеждания“) на предварително написани мотивиращи слова, или поне предполагам, че са били мотивиращи и са съдържали поне осемдесет и пет пъти думата „нека“, защото май и тази година се оказах на най-неподходящото място за наблюдаване и слушане на този ослепителен парад на смеха. Отново не разбирах кога някой чете, отново не чувах кои са тазгодишните участници. На моменти просто ми идваше да извикам: „Махнете тия фалшиви микрофони и дайте на г-н Жеков да говори, че да чуем и ние нещо!“. Но както и да е, аз вече свикнах за четвърта поредна година да не разбирам кои са победителите, пък и напоследък на световната сцена е доста модерно да не става ясно кой ще грабне наградата. Все пак най-важното е училищният дух у нас да не угасва и догодина фашингът отново да ни обедини около идеята да се забавляваме заедно.
Иван, 11Е
2 Comments
По един или друг начин, неосъзнато или целеустремено, всички преследваме щастието си. В краен случай желаем поне компромисен вариант - да имаме лукса да се сблъскваме с негативните емоции колкото се може по-рядко.
Но има ли изпитан метод, чрез който ефективно да се достигне тази амбициозна цел? Естествено, няма съвършен отговор; пътищата към блаженство са безчет. Но научни проучвания започват стъпка по стъпка да разкриват невероятната зависимост между физическата ни дейност и психичния ни баланс. Ще бъдете приятно изненадани по какви начини редовното движение допринася към пълноценния дух. Добре познавам стреса на ученическия живот и до какво състояние може да доведе човек, което бе и поводът ми да споделя следните данни с вас. Ще се радвам, ако статията е донесла някому ако не полза, то поне повод за размисъл. Като пример, нека погледнем връзката между физическата активност и депресията. Борбата срещу депресията: упражнения срещу медикаменти Джеймс Блументал е учен в областта на неврологията в университета „Дюк” в Северна Каролина. Специалността му е депресия. В един от най-известние си експерименти той събрал 156 възрастни хора, страдащи от депресия в лека или умерена степен. Пациентите били разделени на три групи. Група 1 била третирана само с антидепресанти. Група 2 била подложена на терапия със същото количество медикаменти като група 1, но в комбинация с физически упражнения по 45 минути три пъти седмично. Програмата включвала 10 минути загрявка и 30 минути бягане или бързо ходене, последвани от 5 минути отдих. Група 3 била лекувана единствено със същия режим на упражнения като група 2. Ето какво се случило... Всеки пациент преминал през 16-седмична терапия под наблюдението на изследователите и специалисти, които били учудени щом установили, че в края на лечебния период всички групи достигнали еднакво ниво на прогрес. Упражненията постигнали същият успех като медикаментите, а комбинацията от двата метода довела до същия резултат. Но тогава изследователите решили да проследят по-нататъшното развитие на пациентите и тук вече експериментът става интригуващ... Упражнения срещу медикаменти: Резултати в дългосрочен план След 16-седмичния период на третиране, 83 пациента (поделени наравно из трите групи) били обявени за освободени от депресия и готови за изписване. Изследователите решили да позволят на пациентите да прекарат 6 месеца без професионална помощ, като им била предоставена пълната свобода да прибягнат до автотерапия или да пробват нещо изцяло различно. Когато влезли в контакт с 83те пациента в края на 6 месечния срок, ето какво установили... Из пациентите от Група 1, 38% повторно изпаднали в състояние на депресия. Из пациентите от Група 2, 31% повторно изпаднали в състояние на депресия. Из пациентите от Група 3, едва 8% изпаднали отново в състояние на депресия. В какво се корени разликата? Защо упражненията надвиха медикаментите Някои от позитивните ефекти на физическата активност са притокът на самочувствие и усещането за постигане на нещо добро, които води след себе си. С други думи, изгражда характера и ви доказва, че можете да станете по-добра личност. Експериментът не цели да покаже, че медикаментите са безполезни. Те имат своето приложение. Но редовното движение постига нещо, което хапчетата не могат – преустройване на психиката. Изглежда малко, но тези дискретни промени в психичната нагласа са значителни. Волята е това, което води човека до успех, и ето къде медикаментите губят надпреварата – те третират симптомите, но не усъвършенстват духа. Изследователите достигнаха до заключението, че добавяне на 50 минути упражнения в седмичния ви план може да редуцира шанса от депресия на половина. Как можете да внедрите това в личния си живот? Ако страдате от депресия, поуката от тази статия би трябвало да е доста едносмислена. (А ако познавате някого с депресия ви призоваваме да му покажете това изследване. Може да им помогне да обърнат нова страница.) Даже 10 минути на ден, измъкнати от времето прекарано над учебниците, са достатъчни да направят разлика в натовареното ежедневие. Дори да се считате за щастлива личност, принципът да се докажете на себе си може да ви отвори нови врати. Изберете си хоби, което би ви помогнало да се чувствате горди и полезни. Може да пробвате медитация, творчество или дълги разходки. Каквото и да изберете, започнете сега, с малки крачки, и докажете на себе си, че можете да се превърнете в човека, който искате да бъдете. Дребни навици с редовно повторение могат да бъдат разликата между успех и провал, самочувствие и съмнение, дори щастие и депресия. София Граматикова. ХБ клас |
Archives
June 2019
Categories |