Dass ich es heute schreibe, verdanke ich dem unglaublichen Mut und beherzten Eingreifen meiner Urgroßmutter und ich sehe es als ein Wunder. Es begann im Jahr 1906. Im September 1906 kam Dina Lejbovna Kaznelson in dem jüdischen Örtchen Lubonitschi in der Nähe von der Stadt Bobruisk zur Welt. Sie war eins von neun Kindern der Familie von Leib und Haja Kaznelson. Im Jahr 1928 heiratete meine Uhroma einen Bergbauingenieur Ilja Gorkin. Im September 1929 kam ihr Sohn Boris auf die Welt. Nach Aussage von meiner Tante, kam der Vater von Boris während der Havarie im Werk Anfang der 30er Jahren ums Leben. Einige Jahre später lernte Dina meinen Urgroßvater Michel-Girsch Levin aus Bobruisk kennen, sie heirateten und bekamen im Dezember 1940 meine Oma Ljuba. Mit dem Beginn des Krieges ist mein Uhrgroßvater Michel-Girsch Levin als Offizier in die Rote Armee eingezogen worden. Als Ehefrau einen Rotarmisten fürchtete meine Urgroßmutter um ihr Leben und ums Leben ihrer Kinder und ihrer 72 alten Mutter. Dass die Nazis auch noch die besonderen Pläne mit Juden hatten, hat damals noch keiner geahnt und Großteil der Juden blieb ahnungslos in ihren Örtchen. Nun als die deutsche Truppen in das Gebiet von Bobruisk einmarschiert sind, war mein Großonkel bereits zwölf Jahre alt und meine Oma ein halbes Jahr alt. Als meine Urgroßmutter noch lebte, hat sie mir mehrmals über ihre Flucht erzählt. Leider habe ich es versäumt, ihre Geschichte damals weder aufzunehmen noch aufzuschreiben. Allerdings ist sie mir in sehr guter Erinnerung geblieben. Während ihrer Flucht aus Bobruisk Richtung Osten mussten die vier in Dina`s Geburtsort Lubonitschi rasten. Auf dem Fluchtweg kam es, dass sie sich verstecken müssen. Nach einer Weile fanden sie ein Haus mit dem Keller, wo sie sich verstecken konnten. Als Dina, ihre Mutter und die Kinder dort unten ankamen, waren schon mehreren Frauen mit ihren Kindern da. Alle versuchten still zu sein, aus Angst, entdeckt zu werden. Da fängt meine Oma, halbjährige Liuba, laut zu weinen. Urgroßmutter hat versucht, sie zu beruhigen und zum Schlafen zu bringen. Es klappte aber nicht. Sie schrie und weinte noch lauter. Die anderen Frauen wurden angstnervös und einer der Frauen sagte einen Satz, der meiner Urgroßmutter in der Erinnerung für das ganze Leben einprägte: „Jetzt erwürge sie endlich, sie wird uns alle hier noch verraten!“ Ob die Frau es ernst gemeint hat? Wer weiß, wofür in solch dramatischen Situationen ein Mensch in der Lage ist? Auf der anderen Seite, was für Kräfte entstehen in einer Frau, die das Leben Ihrer Kinder schützen will, kann ich nur ahnen und dass ich heute darüber berichte, ist dem Beweis. Zumal war meine Ba (Omi auf Russisch) Dina eine sehr Zierliche Frau – die ganze 154 cm groß. Letztendlich haben die vier über mehrere Umwege aus Weißrussland geschafft und sind im Dorf „Utevka“ im Gebiet von Kuibyschew (heutige Samara) gelandet. Dort lebten sie bis circa 1958/59, wo Dina als Buchhalterin in einem Kolchos arbeitete. Im Jahr 1960 bis Mitte 61 lebte die Familie in der Stadt Jekaterinburg, ab 1961 dann in Moskau. Ljuba, meine Oma, bekam zwei Jungen (einer davon mein Vater) im Abstand von vier Jahren und arbeitete als Kindergärtnerin in einer KITA. Boris hatte ebenfalls zwei Kinder, ein einen Jungen und ein Mädchen. Meine kleine Uroma Dina, die etwas ganz großes vollbrachte, ist 1999 im Alter von 92 Jahren in Familienkreis in Moskau an Altersschwäche Gestorben. Ihr ganzes Leben, wann der Krieg schon längst vorbei war, machte sie um uns - ihrer Kindern, Enkeln und Uhrenkeln Sorgen und half, wie sie nur konnte. Eine kleine Geschichte einer großen jüdischen Familie Dina Levina (Mädchenname Katznelson) ist mit 6 Monate alten Tochter Liuba, 11 Jährigen Sohn Boris und alten Mutter dem sicheren Tod entflohen. Der Ehemann von Dina – Michel-Girsch Levin, der Vater von Liuba, ist als sowjetischer Soldat im Krieg gekämpft und wurde vermisst gemeldet. Wo und wie er starb ist bis heute nicht bekannt. Dina hatte eine jüngere Schwester Hasja und 7 Brüder.6 Brüder haben gegen Hitlertruppen gekämpft, 5 sind im Krieg gefallen. Die erste Familie von Dinas älterem Bruder Jakob, seine Ehefrau Dina und ihre beide Söhne, der 7- Jährigen Boris und der 5-Jährigen Valera wurden in Babij Yar ermordet. Die zahlreiche Nachkommen und Verwandte von meiner kleinen Ba Dina leben in Russland, in Weißrussland, in Amerika, in Israel und in Deutschland. Meine Dankbarkeit an sie kann ich kaum in Wörter fassen. Text Ilja Gorodezki Fotos Familienarchiv Димни сигнали, вестоносци и пощенските гълъби, интернет и смартфони -какво предстои? Предполагам на всеки от вас, поне веднъж дневно, му се налага да излезе от интеренет или социалните мрежи по различни причини( най-малко да похапнеJ!). Модерният човек с бърза игра на пръстите може да изпрати съобщение до някой, който живее на другия край на света.
А замисляли ли сте се , как хората са обменяли информация в далечното минало, когато е нямало вестници, телевизия и телефоните не са съществували? Например, ако се озовем в Египед между 690 и 664г пр. Хр., по времето на фараона Тахарка, можем да участваме в така наречения „фараонски маратон“, в който войните трябвало да изминат разстоянието от пирамидите в Хавара, Ел Фюим до тази на Джосер в Сакара близо до Кайро за минимално време. По този начин се разбирало кой е най- подготвен за отговорната задача да бъде вестоносец. Макар и много опасна тази служба носела гордост и чест на тези, които я получавали. Легендата, позната на всички ни, гласи, че Филипид, който бил професионален вестоносец бил Филипид, който изминал разстоянието от Маратонското поле до Атина (около 37 километра), за да съобщи, че гръцката армия е победила персийската. Когато Филипид пристигнал, той казал единствено: „Радвайте се, атиняни,победихме!“, след което паднал на земята и починал. Това се случило през 490 година преди Христа. И пак в древногръцката митология откриваме един по- различен начин за предаване на съобщения. Преди да замине за Крит, героят Тезей обещал на баща си, че ако победи Минотавъра, ще смени черните платна на кораба с бели. Егей ( бащата на Тезей) чакал с тревога сина си, застанал на висока скала, край атинския бряг. Но опечален от загубата на Ариадна, Тезей забравил за уговорката и когато старият цар видял, че на хоризонта се появяват черни платна, помислил, че синът му е загинал и отчаян се хвърлил в морето. От тогава морето се нарича Егейско. Както виждате предаването на грешна информация може да е пагубно и за приносителя и за получателя, но така е когато средствата за комуникация все още не са съвършени. Преди да се върнем в модерната епоха, нека ви представя и една от най- старите форми на визуална комуникация – димните сигнали. Според исторически данни, те са използвани за първи път около 200 г. пр.н.е., за изпращане на съобщения по протежение на Великата китайска стена. През 150 г. пр.н.е., гръцкият историк Полибий разработва система от димни сигнали, които отговарят на букви от азбуката. ДА…, димните сигнали са добър метод за комуникация, но са твърде трудни за прилагане, те трябва да са на не по- голямо разстояние от 500 м. един от друг и трябва винаги да са осигурени сухи пръчки и дърва, за запалването на огън. Да не забравяме, че по това време не са имали запалки...:D Може би точно тази зависимост е накарало човечеството да измисли по- комплексни методи. Като например пощенските гълъби. Пренасянето на съобщения със специално обучени птици прави малка революция в изпращането на информация.За първи път съобщения по гълъб са изпратени през 12 век от в Кайро и Дамаск до днешен Ирак. По-късно гълъбите изиграват основна роля в комуникациите по време на Първата и Втората световна война. Един от тях "GI Joe" дори е награден с медал за храброст от кмета на Лондон за спасяване на над 1000 британски войници през Втората световна война. Макар и използвани още през Средновековието, пощенските гълъби се оказват ключови в двете световни войни. Разбира се всичко се променя с появата на телеграфа... Първото телеграфно съобщение е изпратено през 1844 г. от Самюъл Морз. А през 1866 г. е завършена първата телеграфна линия у нас между Варна и Русе, минаваща през Шумен и то все още докато сме под власттта на османците. Със случай на телеграфия се запознахме още, когато говорихме за димните сигнали. Общо взето всичко визуално, с което получаваме информация се нарича телеграф. Дори и поздравът с помахване може да се счита за телеграф стига вестта да е предадена без никакви звукови дейности. За да си спестят много обяснения първобитните хора измислили поздрав с отворена ръка, който означава- „Не нося камък! Идвам с мир!“ Явно метода е ефективен! Използването на телеграфа намалява с навлизането на нови средства за телекомуникации в края на 20 и началото на 21 век. В България БТК спира предлагането на услугата "Телеграма" на 1 февруари 2005 г. Минавайки през вековете най- сетне достигнахме до телефоните Изобретяването на телефона става възможно благодарение на усъвършенстването на електрическия телеграф. Често се спори кой е създателят на телефона, тъй като редица учени и изобретатели участват в този процес.Патенти в крайна сметка са дадени на Александър Греъм Бел и Томас Едисън. Телефонът, получил популярност като конструкция и масово приложение, е изобретен през 1876 г. от шотландския учен и изобретател Александър Греъм Бел, професор в Бостънския университет. Първите думи, предадени по телефона от Александър Бел, са до съседната стая, където се намирал помощникът му, Томас Уотсън. И така от първите телефони до смартфона пътят е отворен.За първия истински смартфон се смята iPhone, който Apple пускат на пазара през 2007 година. Първият телефон с операционна система обаче е известен като IBM Simon и е представен на 23 ноември 1992г. на изложението COMDEX. Днес със сигурност считам интернета и смартфоните за върха на комуникационната еволюция. Удивително е как с едно устройство, което се побера в джоба ти, може да обиколиш историята на целия свят и да предадеш съобщение по целия свят. Разбира се, като говорим за предаване на съобщения и разпространение нановини, не можем да подминем и развитието на вестникарското дело. Първите редовни вестници вероятно са се появили в Александрия през 4 век пр. Хр.. А през първи век пр. Хр., вестници се разпространяват по цялата Римска империя. Когато най- накрая почнал да излиза ежедневен вестник, той бил наречен, без много въображение, „Ежедневник“. Той се издава от правителството в Рим от първи век пр. Хр. до пети век сл. Хр. Разпространявал се, като копията всеки ден се окачвали на табла, поставяни на по- посещаваните места. Най-древните директни предци на модерните вестници изглежда са ръчно написани новинарски листове, които са циркулирали широко във Венеция през 16-ти век. Двата най-стари оцелели до наши дни европейски печатни вестници са били разпространявани на немски през 1609-та година. Единия е Страсбургския "Relations: Aller Furnemmen", печатан от Йохан Каролус. Другият е "Aviso Relations over Zeitung", печатан от Лукас Шулте Печатните вестници се разпространили като феномен в цяла Европа за сравнително кратко време. Печатните седмичници се появяват в Базел през 1610-та, във Франкфурт и Виена през 1615, в Хамбург – 1616, Берлин – 1617 и Амстердам – 1618, все големи търговски центрове Първият печатен вестник в Англия се появява през 1621-ва. Печатането във Франция започва през 1631г.. В Италия първият печатен вестник се ва през 1639, а в Испания – през 1641г. Началото на българския периодичен печат започва през 1842 г. с пробния брой на сп. "Любослов“ ог Константин Фотинов, а Иван Богоров издава в Лайпциг първия български вестник "Български орел" (1846 - 47) и основава "Цариградски вестник" (1848 – 1862г.). По правило всички ранни вестници включвали новини от цяла Европа, а понякога и от Америка и Азия. С малки изключения (основно в Холандия) те никога не списвали статии и репортажи за страната, в която се печатали. Британските американски колонии, заради строгите си управленчески структури и малкото и разпръснато население, влизат в света на вестниците сравнително късно. "Public Occurances" започва да се печата в Бостън на 25-ти септември 1690 г., а първата му история е за новопокръстените индианци, които избират "Деня на благодарността", за да благодарят на Господ за неговата милост.. В ранните години на вестниците редакторите получавали повечето новини като просто чакали. Чакали пощата да донесе писма и вестници от други градове, чакали някой да мине през града с интересна подробност. Най-голямото подобрение в скоростта, дълбочината и достоверността на новинарското отразяване обаче идва с изобретяването на телеграфа от Самюел Морз. Вестниците стават най-големите клиенти на телеграфните компании, а цената на телеграфните съобщения води до формирането на услуги като "Associated Press", която е основана като кооперативно начинание на вестниците в Ню Йорк през 1848 г. Новинарският бизнес страда значително последните деситилетия, като проблемите започват с конкуренцията на радиото, което предлага нов източник на новини и забавление от 20-те години на XX век. Въпреки усилията да откажат достъп на радиостанциите до информация от новинарски услуги като Associated Press, радиото печели сериозни победи в новинарското отразяване. Днес много вестници започват да експериментират с нови технологии, включително с възможността да доставят броевете си директно в домовете на читателите си, включително през новите медии като интернет. Какво предстои в бъдещето за вестникарската индустрия предстои да видим... за Вас проучи и изготви : Димо Стоянов Използвани материали: https://clubz.bg/11647-ot_dimnite_signali_do_smartfona https://www.vestnicibg.com/article/istoria-na-presata-po-sveta/
0 Comments
Наградата “Пулицър” е престижна американска награда за високи постижения в областта на вестникарството, като това включва съставянето на списания и онлайн журналистиката, литературата и музикалните произведения в САЩ.
В последните години се наблюдава тенденция към въвеждане на иновации в редица бургаски училища. Такива са изпълнението на проекти, въвеждане на все повече нови технологии в учебния процес и различни експерименти в учебните занятия. Всичко това е с цел практическа подготовка и събуждане на любопитството на младите хора към различни професии и възможности за реализация. Тези новости идват във време на сериозни изпитания пред образователната система, като неграмотност, незаинтересованост към учебния материал, непосещаване и бягство от училище. По въпроса има много различни мнения, но най-важното е, че учениците получават възможността да се изявят в различни области, както и да предлагат нови идеи за подобряването на учебния процес. Нека да видим какви идеи ще открием в кутията за предложения, поставена в нашата гимназия. В НЕГ “Гьоте” ученическият съвет е поставил кутия за предложения, където учениците са свободни да изразят мнението си. Разбира се, такава свобода може да доведе до пълен хаос.Между многото рационални, атрактивни и интересни предложения да се промъкне и някой „остроумен“ или абсурден коментар. Нека да отворим кутията и да видим какво ще открием - Кутия на Пандора или Рогът на изобилието от добри предложения:Една поредица от бележки звучи бунтарски революционно: „Искаме сапун“ , „Да има сапун“ , Искаме сапун в тоалетните и климатици в стаите!!!“ Ако монтирането на климатици е твърде тежка задача, то поне по-честото зареждане на сапунерките би трябвало да бъде изпълнимо. Дори ако е нужно съдействието и на учениците.Толкова по темата със сапуна. Освен санитарни забележки, откриваме и предложения за създаване на среди, където учениците могат да си почиват или работят извън класната стая. Както и платформи, където могат да се изразяват и да намират материали, засягащи ежедневието в училище: „Искаме вътрешния двор да е място за отдих!“ „Нуждаем се от teen e-вестник“ , „Училищно радио ‘Ние учениците‘ “ За един гимназист е изключително важно да намира съмишленици, с които да обсъжда проблеми, засягащи или не учебния процес. Освен тези предложения откриваме и една цяла група последователи на преподавателя по физическо -_________:„Повишете ______ до главен генерал на ГПНЕ „______“, „Искам гимназията да се казва ГПНЕ „ _____““, _________ е господ!!“ Въпреки опасенията ни за хаос, както се вижда, между ироничните и забавни предложения и коментари се откриват и някои твърде съдържателни и добри идеи. Моля продължавайте! Учениците са продукт на образователната система и за тях е важно да изразяват мнението си свободно. Само чрез стремеж към по-добро можем да го постигнем! Милан Спиридонов, Йоан Иванов |
|