Стана вече традиция клубът по журналистика към НЕГ „Гьоте”да посещава театрални постановки и да ги коментира на страниците на училищния вестник. На 24.10.2019г. участниците в клуба посетиха гастролиращия спектакъл на Пловдивския театър „Дебелянов и ангелите“ на драматурга Александър Секулов и режисьорката Диана Добрева, носител на наградите „Аскеер” за 2019г. за драматургия (Ал.Секулов), режисура (Диана Добрева), сценография и костюми (М.Каланова) и изгряваща звезда – Ненчо Костов. Творческият колектив – Н.Костов, Добрин Досев, Сим.Алексиев, Ал.Кожухаров, Ивайло Христов, Кр.Василев, Дим.Банчев, В.Методиев, Н.Орешков, Т.Дърлянов, Троян Гогов, Ст.Стоянов, П.Тосков, М.Генчева, М.Сотирова, Р.Думанян и П.Пъндева с магическа сила предизвиква емоции в залата. „Дебелянов и ангелите“ е спектакъл преди всичко с вътрешно горене, драматично противопоставяне - между жестокостта на войната и чувствителността на поета, рискова ситуация, на чието предизвикателство той сам се излага. Представлението „вижда“ и вътрешните фикции на Дебелянов, за друг красив свят, любов, човечност на фона на войната.
В спектакъла смъртта е показана като състояние на хармония между героите, там те са усмихнати, дружелюбни, докато войната със своите екстремалии ги прави необичайно жестоки… Спектакълът “Дебелянов и ангелите“ е изграден с дълбочината и познанието за времето на Дебелянов на проф. Валери Стефанов, с откъси от книгата му „Слепият градинар“, а също и с въздействащия сценичен контекст на сценографа Мира Каланова и музиката на Петя Диманова. Постановката демонстрира изключителен вкус и мярка, актьорите от пловдивската трупа с усет и завиден вътрешен заряд пресъздават един сюжет - драматичен и жесток, на предната бойна линия - реален, но и спотаен в поривите им да покажат разбития свят на човека от агресията на войната. Наистина впечатляващ е младият изпълнител на Дебелянов - Ненчо Костов, фасцетиращ, завладяващ. Поезията, думите на неговия Димчо му помагат, обладан от човеколюбие и смразен от самота, да се хвърли в риска на войната, сякаш търси отговори за дълбочината на битието... Един интелектуалец, неподготвен за среща с войната, който търси смисъла на човешкото съществуване в сблъсък с реалностите на времето си, загърбил бохемския живот на софийските кафенета. Пред нас изпълнителят на главната роля Ненчо Костов сподели, че един от най-трудните моменти след спечелването на кастинга е бил да е „себе си” в тази роля, да срещне индивидуалните черти на характера си с тези на Дебелянов, доколкото го познаваме, а от друга страна, това да звучи органично, тъй като е преплетено с поезията на Дебелянов. Актьорът беше любезен да разкрие изключително сложната тема за войната, за нейната психология, за интелектуалния отпор на творците, участвали в „касапницата”. На въпроса „Кое прави една постановка успешна?” Костов отговаря:„Със сигурност трябва екипът да е ентусиазиран в това, което правят всички, които работят по това нещо, да го правят с желание и любов и разбирателство и оттам се тръгва, текстът трябва да е хубав и това е основното”. Потърсихме и съвременния адрес на този спектакъл – „Как Дебелянов влияе на младежите?”, попитахме ние: „Снощи имахме представление в Пловдив на „Дебелянов…” и едно момиче на 15 години, което е гледало представлението, поискало да прочете творчеството на Дебелянов веднага след като се прибрало в къщи, но аз не съм сигурен дали младите хора разбират в пълнота Дебелянов.” Спектакълът оригинално интерпретира класическата тема за войната, защото разроява гледните точки към нея, навлиза дълбоко в нейната деморализираща и деградираща същност. Жулиета Георгиева – 9-и „Д” клас
0 Comments
„Капоти”- канадският биографичен филм с режисьор Бенет Милър от 2005г., изкусно съчетава великолепна актьорска игра, завладяващ сценарий и достоверното представяне на исторически събития по интересен начин – рядко срещано явление в модерните кино продукции. Отличения с награда Оскар за изумителното си представяне, Филип Сиймур Хофман, влиза в ролята на световноизвестния журналист и романист Труман Капоти, създател на жанра non-fiction и на едни от най-култовите творби в американската литература. В началото на филма 35-годишният Капоти е вече добре утвърдил се сред писателските среди в Ню Йорк - автор на емблематични американски класики като Закуска в Тифани, постоянен гост на популярни радиопредавания, душата на Ню Йоркския хайлайф. Но и мъж, чийто нисък ръст, голямо его, нетрадиционна ориентация и склонност към превзето маниерничене го превръщат в аутсайдер и мишена на подигравки. „Още като дете бях заклеймен от останалите, заради маниерите ми, заради начина по който говоря. Но всички грешаха.” През есента на 1959г. бруталното убийство на заможно фермерско семейство разтърсва из основи общността на Холкъм, провинциално градче в дълбините на Канзас. Историята получава широк отзвук в пресата из цялата страна и успява да грабне вниманието на Капоти, по това време журналист за The New Yorker. Заедно с Харпър Лий, автор на „Да убиеш присмехулник” и близка негова приятелка от детството, Капоти решава да отрази разследването на случая. Двамата заминават за Канзас, където проследяват от близо ареста,процеса и присъдата на извършителите – двама скитници потърсили лесни пари във фермерския дом. Завладян от идеята да превърне историята на четворното убийство в сюжет за следващия си роман, Капоти се опитва да се добере до детайли за случилото се, като спечели доверието на един от извършителите – Пери Смит. “Приятелството” между автор и обвиняем, започнало просто като стратегия за добиване на информация, скоро се превръща в силна привързаност, граничеща с любов. В разговорите с Капоти, Смит постепенно става изключително откровен за себе си, миналото си и обстоятелствата превърнали го в хладнокръвен убиец. Филмът прекрасно показва високата цена, която Труман Капоти плаща за успеха на своя роман „Хладнокръвно”. Той трябва да чака 6 години, за да се изпълни смъртната присъда и да има достоверен край на книгата си. Но това чакане е мъчително, развива още по-голяма привързаност между престъпника и Капоти, а обесването на Пери през 1965 опостушава автора и го преследва до края на живота му. След смъртта на престъпниците Труман Капоти става напълно нов човек. Въпреки огромния успех на „Хладнокръвно” и богатството, което романа му носи, няма и помен от безгрижната светска персона от началото на филма, авторът остава завинаги белязан от съдбовната вечер на убийството. Фашинг е римско-католически карнавал, който бива отбелязван в немскоговорящите страни. Съществуват много регионални различия по отношение на името, продължителността и дейностите на карнавала. Той е известен като Fasching в Бавария и Австрия, Fosnat във Франкония, Fasnet в Швабия, Fastnacht в Майнц и околностите му и Karneval в Кьолн и Райнланд. Началото на периода преди Великия пост обикновено се счита за Богоявление (6 януари), но в Кьолн, където тържествата са най-сложни, официалното начало се отбелязва на 11-ия час на 11-ия ден на 11-ия месец от година. Вечерянето може да започне в четвъртък преди Великия пост, но истинското веселие, свързано с Фашинг, обикновено достига своя връх по време на трите дни, предхождащи Пепеляна сряда, което завършва на Масления вторник. Имената на тези последни дни също се различават по региони. Въпреки че точните исторически източници за Фашинг са неясни, спазването на неговите ритуали се споменава в “Парцивал” на Волфрам фон Ешенбах (в началото на 13 век). Това е фестивал, който произхожда от градовете Майнц и Шпайер - и от 1234 г. се празнува в Кьолн. Традиционно, това не е само празник преди Великия пост, но и време, през което правилата и редът на ежедневния живот са подкопани. Това поражда много обичаи като предаването на ключовете на града на съвет на глупаци или церемониално отдаване под наем на жените. Той също е вдъхновение за провеждането на шумни костюмирани паради; сатирични и често нахални пиеси, речи и колони от вестници. След Реформацията протестантските райони на Европа изключват подобни римокатолически ексцесии, а карнавалните практики изчезват в тях. Петко Димитров Йоан Иванов За поредна година в НЕГ Гьоте ще се проведе традиционният немски празник, наречен Fasching .А каква всъщност е историята на този празник? Празникът датира от древни времена, когато се е вярвало, че зимните духове трябва да се изгонят, за да дойде пролетта. По време на Fasching, известен също така като Die Tollen Tage ( „ лудите дни“), бизнесът замира и дори сериозните германци се отпускат … до известна степен. Трите основни дни на Fasching са Weiber Fasnacht (когато жените могат да срязват на две вратовръзките на всички мъже, които видят); Розовият понеделник (Rosenmontag – денят на големите паради) и Fastnacht, което буквално означава “Нощ на постене”, но всъщност хората ядат, пият и шумно се веселят от сърце цял ден и цяла вечер. Танците свършват точно в полунощ, когато Пепелявата сряда (Aschermittwoch – Чиста / Пепелява сряда след Заговезни) известява началото на постите. Всяка година учениците на немската гимназия отбелязват Фашинга, като влизат в ролите на техни любими филмови герои, вещици и др. След дълги подготовки се провежда конкурс за най-добър костюм. Много често учителите също участват и се "състезават" наравно със своите ученици. Празникът на гимназията тази година ще бъде съпроводен от благотворителен концерт и бенефисен волейболен мач, в помощ на 23-годишно момиче, губещо зрението си. В концерта ще вземат участие изявени ученици от гимназията. Началото на необикновения празник ще е в 10:00 ч. в двора на училището. Този ден носи много радост и положителни емоции на всички ученици и учители. Лидия Калчева, Маргарита Димитрова, Николай Кацарски Dass ich es heute schreibe, verdanke ich dem unglaublichen Mut und beherzten Eingreifen meiner Urgroßmutter und ich sehe es als ein Wunder. Es begann im Jahr 1906. Im September 1906 kam Dina Lejbovna Kaznelson in dem jüdischen Örtchen Lubonitschi in der Nähe von der Stadt Bobruisk zur Welt. Sie war eins von neun Kindern der Familie von Leib und Haja Kaznelson. Im Jahr 1928 heiratete meine Uhroma einen Bergbauingenieur Ilja Gorkin. Im September 1929 kam ihr Sohn Boris auf die Welt. Nach Aussage von meiner Tante, kam der Vater von Boris während der Havarie im Werk Anfang der 30er Jahren ums Leben. Einige Jahre später lernte Dina meinen Urgroßvater Michel-Girsch Levin aus Bobruisk kennen, sie heirateten und bekamen im Dezember 1940 meine Oma Ljuba. Mit dem Beginn des Krieges ist mein Uhrgroßvater Michel-Girsch Levin als Offizier in die Rote Armee eingezogen worden. Als Ehefrau einen Rotarmisten fürchtete meine Urgroßmutter um ihr Leben und ums Leben ihrer Kinder und ihrer 72 alten Mutter. Dass die Nazis auch noch die besonderen Pläne mit Juden hatten, hat damals noch keiner geahnt und Großteil der Juden blieb ahnungslos in ihren Örtchen. Nun als die deutsche Truppen in das Gebiet von Bobruisk einmarschiert sind, war mein Großonkel bereits zwölf Jahre alt und meine Oma ein halbes Jahr alt. Als meine Urgroßmutter noch lebte, hat sie mir mehrmals über ihre Flucht erzählt. Leider habe ich es versäumt, ihre Geschichte damals weder aufzunehmen noch aufzuschreiben. Allerdings ist sie mir in sehr guter Erinnerung geblieben. Während ihrer Flucht aus Bobruisk Richtung Osten mussten die vier in Dina`s Geburtsort Lubonitschi rasten. Auf dem Fluchtweg kam es, dass sie sich verstecken müssen. Nach einer Weile fanden sie ein Haus mit dem Keller, wo sie sich verstecken konnten. Als Dina, ihre Mutter und die Kinder dort unten ankamen, waren schon mehreren Frauen mit ihren Kindern da. Alle versuchten still zu sein, aus Angst, entdeckt zu werden. Da fängt meine Oma, halbjährige Liuba, laut zu weinen. Urgroßmutter hat versucht, sie zu beruhigen und zum Schlafen zu bringen. Es klappte aber nicht. Sie schrie und weinte noch lauter. Die anderen Frauen wurden angstnervös und einer der Frauen sagte einen Satz, der meiner Urgroßmutter in der Erinnerung für das ganze Leben einprägte: „Jetzt erwürge sie endlich, sie wird uns alle hier noch verraten!“ Ob die Frau es ernst gemeint hat? Wer weiß, wofür in solch dramatischen Situationen ein Mensch in der Lage ist? Auf der anderen Seite, was für Kräfte entstehen in einer Frau, die das Leben Ihrer Kinder schützen will, kann ich nur ahnen und dass ich heute darüber berichte, ist dem Beweis. Zumal war meine Ba (Omi auf Russisch) Dina eine sehr Zierliche Frau – die ganze 154 cm groß. Letztendlich haben die vier über mehrere Umwege aus Weißrussland geschafft und sind im Dorf „Utevka“ im Gebiet von Kuibyschew (heutige Samara) gelandet. Dort lebten sie bis circa 1958/59, wo Dina als Buchhalterin in einem Kolchos arbeitete. Im Jahr 1960 bis Mitte 61 lebte die Familie in der Stadt Jekaterinburg, ab 1961 dann in Moskau. Ljuba, meine Oma, bekam zwei Jungen (einer davon mein Vater) im Abstand von vier Jahren und arbeitete als Kindergärtnerin in einer KITA. Boris hatte ebenfalls zwei Kinder, ein einen Jungen und ein Mädchen. Meine kleine Uroma Dina, die etwas ganz großes vollbrachte, ist 1999 im Alter von 92 Jahren in Familienkreis in Moskau an Altersschwäche Gestorben. Ihr ganzes Leben, wann der Krieg schon längst vorbei war, machte sie um uns - ihrer Kindern, Enkeln und Uhrenkeln Sorgen und half, wie sie nur konnte. Eine kleine Geschichte einer großen jüdischen Familie Dina Levina (Mädchenname Katznelson) ist mit 6 Monate alten Tochter Liuba, 11 Jährigen Sohn Boris und alten Mutter dem sicheren Tod entflohen. Der Ehemann von Dina – Michel-Girsch Levin, der Vater von Liuba, ist als sowjetischer Soldat im Krieg gekämpft und wurde vermisst gemeldet. Wo und wie er starb ist bis heute nicht bekannt. Dina hatte eine jüngere Schwester Hasja und 7 Brüder.6 Brüder haben gegen Hitlertruppen gekämpft, 5 sind im Krieg gefallen. Die erste Familie von Dinas älterem Bruder Jakob, seine Ehefrau Dina und ihre beide Söhne, der 7- Jährigen Boris und der 5-Jährigen Valera wurden in Babij Yar ermordet. Die zahlreiche Nachkommen und Verwandte von meiner kleinen Ba Dina leben in Russland, in Weißrussland, in Amerika, in Israel und in Deutschland. Meine Dankbarkeit an sie kann ich kaum in Wörter fassen. Text Ilja Gorodezki Fotos Familienarchiv Димни сигнали, вестоносци и пощенските гълъби, интернет и смартфони -какво предстои? Предполагам на всеки от вас, поне веднъж дневно, му се налага да излезе от интеренет или социалните мрежи по различни причини( най-малко да похапнеJ!). Модерният човек с бърза игра на пръстите може да изпрати съобщение до някой, който живее на другия край на света.
А замисляли ли сте се , как хората са обменяли информация в далечното минало, когато е нямало вестници, телевизия и телефоните не са съществували? Например, ако се озовем в Египед между 690 и 664г пр. Хр., по времето на фараона Тахарка, можем да участваме в така наречения „фараонски маратон“, в който войните трябвало да изминат разстоянието от пирамидите в Хавара, Ел Фюим до тази на Джосер в Сакара близо до Кайро за минимално време. По този начин се разбирало кой е най- подготвен за отговорната задача да бъде вестоносец. Макар и много опасна тази служба носела гордост и чест на тези, които я получавали. Легендата, позната на всички ни, гласи, че Филипид, който бил професионален вестоносец бил Филипид, който изминал разстоянието от Маратонското поле до Атина (около 37 километра), за да съобщи, че гръцката армия е победила персийската. Когато Филипид пристигнал, той казал единствено: „Радвайте се, атиняни,победихме!“, след което паднал на земята и починал. Това се случило през 490 година преди Христа. И пак в древногръцката митология откриваме един по- различен начин за предаване на съобщения. Преди да замине за Крит, героят Тезей обещал на баща си, че ако победи Минотавъра, ще смени черните платна на кораба с бели. Егей ( бащата на Тезей) чакал с тревога сина си, застанал на висока скала, край атинския бряг. Но опечален от загубата на Ариадна, Тезей забравил за уговорката и когато старият цар видял, че на хоризонта се появяват черни платна, помислил, че синът му е загинал и отчаян се хвърлил в морето. От тогава морето се нарича Егейско. Както виждате предаването на грешна информация може да е пагубно и за приносителя и за получателя, но така е когато средствата за комуникация все още не са съвършени. Преди да се върнем в модерната епоха, нека ви представя и една от най- старите форми на визуална комуникация – димните сигнали. Според исторически данни, те са използвани за първи път около 200 г. пр.н.е., за изпращане на съобщения по протежение на Великата китайска стена. През 150 г. пр.н.е., гръцкият историк Полибий разработва система от димни сигнали, които отговарят на букви от азбуката. ДА…, димните сигнали са добър метод за комуникация, но са твърде трудни за прилагане, те трябва да са на не по- голямо разстояние от 500 м. един от друг и трябва винаги да са осигурени сухи пръчки и дърва, за запалването на огън. Да не забравяме, че по това време не са имали запалки...:D Може би точно тази зависимост е накарало човечеството да измисли по- комплексни методи. Като например пощенските гълъби. Пренасянето на съобщения със специално обучени птици прави малка революция в изпращането на информация.За първи път съобщения по гълъб са изпратени през 12 век от в Кайро и Дамаск до днешен Ирак. По-късно гълъбите изиграват основна роля в комуникациите по време на Първата и Втората световна война. Един от тях "GI Joe" дори е награден с медал за храброст от кмета на Лондон за спасяване на над 1000 британски войници през Втората световна война. Макар и използвани още през Средновековието, пощенските гълъби се оказват ключови в двете световни войни. Разбира се всичко се променя с появата на телеграфа... Първото телеграфно съобщение е изпратено през 1844 г. от Самюъл Морз. А през 1866 г. е завършена първата телеграфна линия у нас между Варна и Русе, минаваща през Шумен и то все още докато сме под власттта на османците. Със случай на телеграфия се запознахме още, когато говорихме за димните сигнали. Общо взето всичко визуално, с което получаваме информация се нарича телеграф. Дори и поздравът с помахване може да се счита за телеграф стига вестта да е предадена без никакви звукови дейности. За да си спестят много обяснения първобитните хора измислили поздрав с отворена ръка, който означава- „Не нося камък! Идвам с мир!“ Явно метода е ефективен! Използването на телеграфа намалява с навлизането на нови средства за телекомуникации в края на 20 и началото на 21 век. В България БТК спира предлагането на услугата "Телеграма" на 1 февруари 2005 г. Минавайки през вековете най- сетне достигнахме до телефоните Изобретяването на телефона става възможно благодарение на усъвършенстването на електрическия телеграф. Често се спори кой е създателят на телефона, тъй като редица учени и изобретатели участват в този процес.Патенти в крайна сметка са дадени на Александър Греъм Бел и Томас Едисън. Телефонът, получил популярност като конструкция и масово приложение, е изобретен през 1876 г. от шотландския учен и изобретател Александър Греъм Бел, професор в Бостънския университет. Първите думи, предадени по телефона от Александър Бел, са до съседната стая, където се намирал помощникът му, Томас Уотсън. И така от първите телефони до смартфона пътят е отворен.За първия истински смартфон се смята iPhone, който Apple пускат на пазара през 2007 година. Първият телефон с операционна система обаче е известен като IBM Simon и е представен на 23 ноември 1992г. на изложението COMDEX. Днес със сигурност считам интернета и смартфоните за върха на комуникационната еволюция. Удивително е как с едно устройство, което се побера в джоба ти, може да обиколиш историята на целия свят и да предадеш съобщение по целия свят. Разбира се, като говорим за предаване на съобщения и разпространение нановини, не можем да подминем и развитието на вестникарското дело. Първите редовни вестници вероятно са се появили в Александрия през 4 век пр. Хр.. А през първи век пр. Хр., вестници се разпространяват по цялата Римска империя. Когато най- накрая почнал да излиза ежедневен вестник, той бил наречен, без много въображение, „Ежедневник“. Той се издава от правителството в Рим от първи век пр. Хр. до пети век сл. Хр. Разпространявал се, като копията всеки ден се окачвали на табла, поставяни на по- посещаваните места. Най-древните директни предци на модерните вестници изглежда са ръчно написани новинарски листове, които са циркулирали широко във Венеция през 16-ти век. Двата най-стари оцелели до наши дни европейски печатни вестници са били разпространявани на немски през 1609-та година. Единия е Страсбургския "Relations: Aller Furnemmen", печатан от Йохан Каролус. Другият е "Aviso Relations over Zeitung", печатан от Лукас Шулте Печатните вестници се разпространили като феномен в цяла Европа за сравнително кратко време. Печатните седмичници се появяват в Базел през 1610-та, във Франкфурт и Виена през 1615, в Хамбург – 1616, Берлин – 1617 и Амстердам – 1618, все големи търговски центрове Първият печатен вестник в Англия се появява през 1621-ва. Печатането във Франция започва през 1631г.. В Италия първият печатен вестник се ва през 1639, а в Испания – през 1641г. Началото на българския периодичен печат започва през 1842 г. с пробния брой на сп. "Любослов“ ог Константин Фотинов, а Иван Богоров издава в Лайпциг първия български вестник "Български орел" (1846 - 47) и основава "Цариградски вестник" (1848 – 1862г.). По правило всички ранни вестници включвали новини от цяла Европа, а понякога и от Америка и Азия. С малки изключения (основно в Холандия) те никога не списвали статии и репортажи за страната, в която се печатали. Британските американски колонии, заради строгите си управленчески структури и малкото и разпръснато население, влизат в света на вестниците сравнително късно. "Public Occurances" започва да се печата в Бостън на 25-ти септември 1690 г., а първата му история е за новопокръстените индианци, които избират "Деня на благодарността", за да благодарят на Господ за неговата милост.. В ранните години на вестниците редакторите получавали повечето новини като просто чакали. Чакали пощата да донесе писма и вестници от други градове, чакали някой да мине през града с интересна подробност. Най-голямото подобрение в скоростта, дълбочината и достоверността на новинарското отразяване обаче идва с изобретяването на телеграфа от Самюел Морз. Вестниците стават най-големите клиенти на телеграфните компании, а цената на телеграфните съобщения води до формирането на услуги като "Associated Press", която е основана като кооперативно начинание на вестниците в Ню Йорк през 1848 г. Новинарският бизнес страда значително последните деситилетия, като проблемите започват с конкуренцията на радиото, което предлага нов източник на новини и забавление от 20-те години на XX век. Въпреки усилията да откажат достъп на радиостанциите до информация от новинарски услуги като Associated Press, радиото печели сериозни победи в новинарското отразяване. Днес много вестници започват да експериментират с нови технологии, включително с възможността да доставят броевете си директно в домовете на читателите си, включително през новите медии като интернет. Какво предстои в бъдещето за вестникарската индустрия предстои да видим... за Вас проучи и изготви : Димо Стоянов Използвани материали: https://clubz.bg/11647-ot_dimnite_signali_do_smartfona https://www.vestnicibg.com/article/istoria-na-presata-po-sveta/ Наградата “Пулицър” е престижна американска награда за високи постижения в областта на вестникарството, като това включва съставянето на списания и онлайн журналистиката, литературата и музикалните произведения в САЩ.
В последните години се наблюдава тенденция към въвеждане на иновации в редица бургаски училища. Такива са изпълнението на проекти, въвеждане на все повече нови технологии в учебния процес и различни експерименти в учебните занятия. Всичко това е с цел практическа подготовка и събуждане на любопитството на младите хора към различни професии и възможности за реализация. Тези новости идват във време на сериозни изпитания пред образователната система, като неграмотност, незаинтересованост към учебния материал, непосещаване и бягство от училище. По въпроса има много различни мнения, но най-важното е, че учениците получават възможността да се изявят в различни области, както и да предлагат нови идеи за подобряването на учебния процес. Нека да видим какви идеи ще открием в кутията за предложения, поставена в нашата гимназия. В НЕГ “Гьоте” ученическият съвет е поставил кутия за предложения, където учениците са свободни да изразят мнението си. Разбира се, такава свобода може да доведе до пълен хаос.Между многото рационални, атрактивни и интересни предложения да се промъкне и някой „остроумен“ или абсурден коментар. Нека да отворим кутията и да видим какво ще открием - Кутия на Пандора или Рогът на изобилието от добри предложения:Една поредица от бележки звучи бунтарски революционно: „Искаме сапун“ , „Да има сапун“ , Искаме сапун в тоалетните и климатици в стаите!!!“ Ако монтирането на климатици е твърде тежка задача, то поне по-честото зареждане на сапунерките би трябвало да бъде изпълнимо. Дори ако е нужно съдействието и на учениците.Толкова по темата със сапуна. Освен санитарни забележки, откриваме и предложения за създаване на среди, където учениците могат да си почиват или работят извън класната стая. Както и платформи, където могат да се изразяват и да намират материали, засягащи ежедневието в училище: „Искаме вътрешния двор да е място за отдих!“ „Нуждаем се от teen e-вестник“ , „Училищно радио ‘Ние учениците‘ “ За един гимназист е изключително важно да намира съмишленици, с които да обсъжда проблеми, засягащи или не учебния процес. Освен тези предложения откриваме и една цяла група последователи на преподавателя по физическо -_________:„Повишете ______ до главен генерал на ГПНЕ „______“, „Искам гимназията да се казва ГПНЕ „ _____““, _________ е господ!!“ Въпреки опасенията ни за хаос, както се вижда, между ироничните и забавни предложения и коментари се откриват и някои твърде съдържателни и добри идеи. Моля продължавайте! Учениците са продукт на образователната система и за тях е важно да изразяват мнението си свободно. Само чрез стремеж към по-добро можем да го постигнем! Милан Спиридонов, Йоан Иванов Здравейте,ученици на ГПНЕ “Гьоте”! Казвам се Артемий и уча дентална медицина в Германия.Този материал няма за цел да повлияе върху вашият избор, къде ще продължите образованието си, а да ви помогне да избегнете моите грешки, които съм правил и да ви информира поне малко, как протича живота на един студент в чужбина. Ще се опитам колкото се може по-сбито и по-информативно да ви дам представа, върху кои аспекти трябва да наблегнете, за да се чувствате комфортно в новата среда.
Първоначално бих искал да започна с темата, с която сте се докоснали вече и това е жилището в Германия, без значение дали това ще е квартира или общежитие.Отначало ще кажа, че аз предпочитам общежитие, понеже съм живял първите 5 месеца на квартира и този вариант има много недостатъци, понеже през цялото време сте сами, освен ако не делите тази квартира с някого.Недостатъка да живееш първите месеци сам е, че липсва упражняването на чуждия език, което е една от главните ви цели през първия семестър. Втори недостатък е липсата на мотивация да учите, когато сте сами е много по-трудно да се мотивираш,отколкото когато знаете,че около вас всички учат и в стремежа да бъдете конкурентноспособни и да достигнете тяхното ниво, вие сядате и започвате да учите.Също така в общежитието винаги можеш да намериш събеседник, когато ти е скучно или когато искаш да се разсееш от ученето или от носталгията по родината и приятелите. Но ако ви допада повече самотата, тогава квартирата е подходящият за вас вариант. Внимание:Когато намерите квартира, задължително поискайте договор от собственика преди да започнете да плащате, понеже това е официален документ и избягвате шанса да бъдете пропъдени внезапно от квартирата. Ако не разбирате нещо в договора, питайте, нищо срамно няма в това, всичко ще ви се обясни. Второто нещо, което трябва да направите, след като се настаните в квартирата/общежитието е да се регистрирате за постоянен адрес. Процедурата се извършва в Bürgeramt-a на съответния град. Регистрирането е лесно, а документите, които трябва да си носите са лична карта и документ, който подтвърждава, че живеете на този адрес(Wohnungsgeberbescheinigung) .Ако живеете в общежитие, този докумет се издава от Studentenwerk-a(когато подписвате договор в техния офис), ако сте на квартира, то това потвърждение трябва да ви даде собственика , иначе без този документ нямате основание да се регистрирате за постоянен адрес. Подсигурете си задължително жилище преди още да започнете следването си, понеже ако нямате жилище и започнете да търсите на място по време на семестъра, първо, че ще изгубите много време, понеже в повечето от градовете в Германия търсенето е много по-голямо, отколкото предлагането и второ, че и без това ще имате много ангажименти. Ако при кандидатстване за общежитие Studentenwerk-a е спрял да ви праща потвърждение за място в общежитието, незабавно пишете, не отлагайте за по- нататък. Ако се окаже, че сте дошли и нямате жилище, един съвет от мен-купувате нещо сладко и отивате в Studentenwerk-a и се молите, и измисляте каквото и да е, само и само да ви дадат общижитие. Ако не настоявате, никой няма да го направи вместо вас. Ще ви посъветвам преди да сключите договор за общежитие, да отидете на съответния адрес и да видите самото общежитие .Имате право и да поискате вStudentenwerk-a данните на студента, който ще освободивашата стая, свържете се и попитайте как са съседите, и как са условията въобще. Той може и да ви покаже стаята си, преди да сте сключили договора. За да сключите договор,ще ви поискат номер на немската банкова сметка. Хубаво е да имате банкова сметка когато сключвате договор ,ако нямате, отивате в банката и казвате ,че искате да отворите сметка и те ще ви назначат дата, в която да дойдете и за да ви отворятсметка, кажете, че е спешно и трябва да сключитедоговор, те ще ви я направят за 30 мин., по този начин ще спестите чакането. “В коя банка да откриете сметка?” Двете най-разпространени банки, в които мои познати имат сметки са“Volksbank” и “Hypovereinsbank”.Аз съм на Фолксбанк и мога да ви дам информация за неговите условия-може да сте държатели на две сметки-еднаGirokonto(разплащателна) и една Sparkonto(спестовна), не плащате никакви такси по тези две сметки докато не навършите 25 години. На Sparkonto може да държите пари,но към тази сметка не се прилага дебитна карта. Дебитна карта се прилага само към Girokonto-то,от тази сметка може да теглите пари. От Sparkonto-то може да прехвърляте само на Girokonto-то и от там да теглите. Имайте в предвид, че с дебитната карта не може да купите например самолетен билет онлайн, може само да превеждате пари на друга немска сметка или да плащате покупките в магазина. Ще ви поискат и да дадете своят Identifikationsnummer, за да не плащате определени данъци. Този документ може да получите във Finanzamt-a на вашия град. Сега ще засегнем темата учене. Ученето в началото ще се отдава много трудно, понеже сте свикнали да виждате текстове на български език, освен в часовете по немски език и затова адаптацията към голям обем материал на немски език ще изисква време. Но когато видите, че първите пъти не се получава да запомняте материала или не го разбирате, не се отказвайте, правете си записки, търсете удобния за вас начин на учене, това е още една цел на първия семестър. На лекциите първите седмици ще разбирате малко от чутата информация, не се стряскайте, абсолютно всеки от чужденците, който учи в чужбина, е минал през това. Въпреки това продължавайтеда посещавате лекциите. Ще ви дам две причини, защо ви препоръчвам да го правите. Първа причина-нови запознанства и интересни разговори, а втората е упражняване на езика. Както по време на разговора с някого(упражнявате словореда), така и когато слушате лекцията(упражнявате възприемането и разбирането на езика). Но трябва да ви предупредя, че когато говорите, научавате малко думи,тоест използвате думите,които ви лежат в основата,искам да кажа,че при мен с разговора подобрявах словореда(Endstellung и т.н.),но е трудно да обогатиш езика. Препоръчвам ви да учите по малко нови думи,ако се чувствате несигурни в езика, но това трябва да го правите преди да сте заминали за чужбина, понеже когато започне семестъра, няма да имате време да учите думи. Общувайте колкото се може повече, знам, че не е много лесно да дойдеш в чуждадържава и да започнеш да говориш. Никой не изисква от вас свръхпознания при общуване с други студенти.Първите две седмици е най-лесно да се запознаеш с нови хора, понеже никой не познава никого и всеки проявява интерес да се запознае. С когото се запознах първите седмици, с тях общувам. Така се получава, защото се образуват групички и по-късно вече никой не проявява желание да се запознава с никого,извън неговото обкръжение. Затова един съвет,не се притеснявайте, че не говорите добре, никой няма да ви се смее, това мога да ви гарантирам, запознавайте се активно в началото. Твърдението, че германците пренебрегват чужденците, не е вярно. Със сигурност във вашия поток ще учат и български студенти, общувайте както с българи така и с други националности, не обръщайте гръб на едните или на другите, намерете златната среда. На лекциите ви препоръчвам да сядате един до друг. Въз основа на моите наблюдения ще кажа, че никой не обича, когато не сядат до него, а сядат през две или три места, просто е некомфортно, но това са вече подробности. Учебниците може да взимате от университетската библиотека(“Lehrbuchsammlung”). Може да вземете определен учебник за общо 4-ри месеца, като всеки месец, трябва да удължавате срока чрез интернет. Това е добър вариант, когато имате изпит след два месеца и за да спестите пари, взимате,учите и връщате. Ако ви трябва учебник за по-дълъг срок, може да купите от интернет или от така нареченият “Flohmarkt”-базар, който се провежда на определени дати и там може да купите много евтини учебници.Много са полезни и скриптовете(малки учебници, където много сбито е събран целия материал на определен предмет), те обикновенно се продават по книжарниците. Относно работата, вие си решавате дали да работите или не, някои казват, че не е желателно да се работи първата година, понеже е време на адаптиране към средата и към езика. Но ако вие прецените, че имате свободно време и може да съвместите работата и ученето, тогава може да работите. Работата не ви помага само материално, но и допринася за развиването на вашите езикови знания. Пак ще повторя, при подписването на договора, винаги питайте работодателя, ако не ви е яснен срокът за работа, заплатата или работните часове през седмицата. Ако сте решили да намерите работа, ще ви дам два източника на обяви-това е официалния сайт на Studentenwerk-a и вестникът “Zypresse”, него може да го намерите по бензиностанциите или в супермаркетите(“Penny” и др.) На въпроса дали е трудно следването в чужбина ,ще ви отговоря така: - Навсякъде е трудно, където и да сте, България ли ще е,Г ермания, Англия, навсякъде се учи. Но всичко зависи от вас дали вашето следване ще е трудно или не. Ако учите редовно по малко разбира се е много по-лесно отколкото да седнете и да учите голям обем материал за кратко време. Уловката при университета е там, че когато ви кажат, че имате изпит след 2 месеца и човек се отпуска и мисли, че 2 месеца са голям срок, без да обръща внимание, колко материал трябва да научи и в крайна сметка чака до последно и учи без да спи.Н еправете така, учете по малко и всичко ще се получи.Помнете, всичко става с четене. “Дали знанията, които съм предобил в гимназията ми помагат в университета?”-Разбира се, че са ми от полза,н е всеки ден,н о имам моменти,в които те се преплитат с материала, който трябва да се научи за изпита. В гимназията вие се учите да учите, знам,ч е от пръв поглед, когато знаете, че ще кандидатствате за определена специалност, вие предполагате, че предметите, които не изисква вашата специалност, не са важни, но това абсолютно не е така. Учителите от гимназията ви дават знания за всички предмети. Те ви карат да разсъждавате логически и по този начин мозъкът ви става гъвкав към възприемане на най-различен вид информация. Колкото повече четете и учите, толкова по-лесно се научавате да разбирате и да запомняте нещата. Това играе важна роля в университета, където трябва да разбирате и да учите дълги текстове. Това беше информацията, която исках да ви споделя. Като заключение бих искал да кажа, че следването навсякъде е трудно и България по никакъв начин не отстъпва на другите държави. Образованието в България е толкова добро колкото и в другите държави. Уважавайте се един друг, помагайте един на друг, бъдете настоятелни и постигайте своите цели. Ако имате някакви допълнителни въпроси,пишете на имеила ми- [email protected],ще помогна с удоволствие! С уважение към Директора и всички Учители на гимназия ГПНЕ “Гьоте” гр.Бургас Артемий, 12А Тази гимназия дава много, може би и взима много. Не очаквайте да намерите в следващите редове остро експозе за живота в любимата немска гимназия, а по-скоро разказоподобно мнение от първо лице, а именно – една абитуриентка.
Ще започна от начало. Аз не обичах немския език, отказвах да пиша гимназията в желанията си. Но спонтанното ми тогава мислене ме подтикна да взема това решение и не знаех с какво се захващам всъщност. Не след дълго разбрах, че съм приета и се зарадвах, въпреки че, не бях информирана за точно тази езикова гимназия. В началото беше много тежко, но всяко начало е трудно, нали? Всичко зависи как ще продължиш. Тук познах истинското приятелство, което се надявам и да е до живот. Познах и голямото учене, за което вече всички знаете. Е, сблъсках се и с учителите, които понякога се заяждат, но осъзнах, че това е начин да придобия опит с такива хора, защото през живота си ще се сблъсквам с още много . Да, не отричам, че сред колектива има наистина страхотни учители, с които ти е кеф да разговаряш. Научих се на търпение и толераност. Ученето е голяма част от тези 5 години, но не е само това. Забавлявайте се и намерете интересното тук, в тази гимназия, колкото и трудно да звучи. Така годините ще ви се сторят доста по-леки, по-хубави дори. Съветът ми е да не обръщате много внимание на учителите и на опитите им да ви вкарат в един определен от обществото модел. Не бъдете oще една тухла в стената. Учете за СЕБЕ СИ, не заради тях, родители и оценки. Тези знания са за ВАС, но избора е личен, дали да ги имате и да обогатите себе си. Знам, че има безполезни неща, които се налага да запомните, но отсявайте най-важното, което да остане в съзнанието ви. А и в крайна сметка сте тук, за да учите немски език, нали така? Ричард Порсън веднъж е казала, че животът е прекалено кратък, за да научиш немски, но аз не мисля, че е вярно. Тук получих основата, макар, че имам немска диплома, това не е всичко. Изборът е мой дали да надграждам тези знания или не, точно за това, за което ви говорих преди малко. Сега не осъзнавате, а вероятно и аз, че тези години са веднъж и няма да се върнат. Ще ги търсим после и съм сигурна, че и аз, и вие ще помним само хубавите моменти, които ще искаме да преживеем отново. Естествено, че и на мен ми се е случвало да искам да съм в друго училище, да не съм попадала цитирам «в това скапано миризливо място», но сега осъзнавам, че тези възклицания не са истина, не защото мястото не е такова, а защото тази гимназия на мен ми даде много. Тук формирах личността си, промених мирогледа и интересите си и открих хора, с които мога да бъда себе си. Продължавам да го твърдя и до сега, че точно такива приятели нямаше да открия в никое друго училище. Явно атмосферата е такава, твърде подредена, че ти е трудно да не си леко шантав, в хубавия смисъл на думата. Е, немската ми взе много........сън, нерви и свободно време. Знам, в един момент ти идва в повече. Тогава, аз, като една «какичка» ви казвам да хвърлите всичко и да си починете, защото една ниска оценка не е нищо в сравнение с последствията, които може да донесе умората върху тялото ви. Разбрах го по трудния начин и затова улеснявам вас. Замислете се защо влязохте тук? Каква е целта ви след тази гимназия? Така ще намерите цел, която да ви амбицира и няма да се лутате нито в сградата, нито в живота си. Можете да получите голяма полза от «престоя» ви тук, но го направете по правилния начин. Това е частта от живота ви, в която сте и деца, и възрастни и трябва много добре да го знаете. Когато подлагате на съмнение избора си, неприязънта ви към това място ще расте и ще ви много трудно изобщо да седите в класната стая. По-добре не затормозявайте себе си с това и се радвайте на живота, ВЪПРЕКИ всичките «помии», които ви се изсипват на главата от училище. Zum Schluss möchte ich feststellen, че това не е лошо място. Ако знаеш как да си го направиш весело, няма да усетиш годините кога изминават. Чувствам се все едно онзи ден влязох за първи път и бях уплашена от голямото училище, което по-късно научих като дланта си. Бъдете себе си, не позволявайте на никой да потъпква личността ви и останете уникални, странни и различни. На добър час! Силвана Драганова 12Г Мечта! В какъв свят ни изпращат мечтите ни? Това блян и надежда за по-хубав живот ли е или заблуда, която ни изкарва от тежкото и сиво ежедневие и ни вкарва в един илюзорен свят, където си мислим, че нашите представи и желания се превръщат в реалност?
|
|