Интервю с професор Георги Дюлгеров

    За петнадесета поредна  година София Филм Фест на брега подготви на бургаската публика пълна програма с интересни заглавия и разнообразие от сюжети. С всяка изминала година филмовият фестивал вдига летвата все по-високо и за да получим по-точно мнение, се обърнахме лично към художествения ръководител - един от най-обичаните български режисьори – професор Георги Дюлгеров.
Професор Дюлгеров, какво Ви е мнението за тазгодишните филми, участващи в София Филм Фест?
⦁ Филмите правят фестивала. Тази година бяха осем български филма – много различни - и това определи облика. Младите режисьори – Ралица Петрова, Тодор Кацаров, Григор Лефтеров – показаха социална филми. Това бяха едни съвременни и проблематични филми, с които образно казано успяха „да хванат бика за рогата“. Възрастните режисьори като Светослав Овчаров, Иван Павлов, Радослав Спасов и др. се бяха обърнали към историята. По средата беше Иглика Трифонова с „Асансьор за пациенти“ – един филм, който е и съвременен, и обобщаващ, метафоричен. Българските бяха различни и това е хубаво. Чуждите филми също бяха високи произведения на изкуството.
Разбрахме, че наградата на Община Бургас печели филмът на Светослав Овчаров – „Врагове“. Какво в този филм успя да развълнува Вас и публиката?
⦁ Държа да отбележа, че това в никакъв случай не е патриотичен филм. Той е поглед към душата на българската нация – може да даде отговор на въпроса Що за хора сме ние. По време на срещата със зрителите един от участващите актьори – Валентин Ганев – много интересно и точно говори как ние вътрешно враждуваме непрекъснато и сме неспособни да приемем различните. Именно и заради това е финалът на този филм, в който героите, изправени пред нелепата възможност да умрат, предпочетоха да се сбият. Няма патетика в тяхната смърт. „Врагове“ е опит да се осмисли историята.
Защо с журито избрахте именно този филм? Какво успя да го отличи от останалите?
⦁ Ние с журито го подкрепихме именно заради стремежа да разказва историята противоречиво. Една нация трябва да познава своето минало добре, за да съществува и да се развива. Ако ние продължаваме да се прехласваме по фалшивите исторически възстановки, които изобилстват сега по телевизията, това би ни навредило. Те насаждат фалшиви идеи, особено у подрастващите. Младите трябва да имат възможност за избор. И благодарение на селекцията, годините, опита и установения вкус този фестивал дава шанс да се види разликата, различното, скритото.
Как ще коментирате един друг български филм, спечелил интереса на публиката – а именно „Спомен за страха“ с режисьор Иван Павлов?
⦁ Това, заради което аз много ценя „Спомен за страха“, е линията на режисьора, който заснема едни абсурдни миниатюри. Те всъщност представляват опит да се противопоставим на системата. Делото на режисьора показва, че миналото не е било време само на мълчаливците и страхливците, но и на хората, опитващи се да заявят гласно мнението си за системата.
Според Вас с какво „Лудетини“ заслужи Наградата на публиката?
⦁ Мелодрамата винаги въздейства на зрителите. Не трябва да забравяме и прекрасните актриси, изиграли чудесно ролите си – Валерия Бруни Тедески и Микаела Рамацоти.
Смятате ли, че някой филм е останал недооценен?
⦁ Смятам, че „Тони Ердман“ не успя да привлече вниманието на публиката и това го до отдавам на фарсовата сюжетна ситуация.
Какво е мнението Ви за режисьорите, представящи своите филми на Фестивала?
⦁ Те са млади, нахъсани и разказват безжалостно. Младостта е именно такава – безпощадна. С времето човек става по-милостив. Режисьорите разказват от позицията на времето, на което принадлежат. Това е и мисията на киното – да разказва за периода, през който живеем.
На какво ни учи киното?
⦁ В изкуството няма поука. То трябва да се разглежда емоционално.
Какво различава сериалите от киното?
⦁ Сериалите са „дъвка за очите“ и не позволяват на актьорите да разгърнат напълно потенциала си.
Какво Ви е мнението за бургаската публика?
⦁ Обичам да седя в залата и да гледам филма заедно с публиката, за да усещам как цялата зала „диша“. Именно чрез публиката се уча как да гледам филм и да съпоставям.
                                               ………………………
    София Филм Фест на брега за пореден път се превърна в едно от най-коментираните събития в Бургас, което вече за петнадесет години ни дава възможността да гледаме качествено кино (световно и българско) на голям екран в град. Ще се радваме другата година за шестнадесети пореден път да изживеем прекрасните и незабравими мигове в киносалона.
Диляна Стоянова, 10