Евъргрийните на българското кино

​Провокирана от голямата липса на актьорски талант в съвременната бг-кино индустрия ,  за кратко, реших да обърна поглед към вече сравнително далечното минало. В контраст с бавно изгряващите и бързо гаснещите звезди на родната сцена, ще назова някои от имената, които не са изгаснали от миналия век, чак до днес. От малка с огромен интерес гледам старите ленти и за жалост, съм останала с впечатлението, че тази част от българското творчество остава недооценена от сегашното поколение, на фона на модерните комерсиални продукции.  И въпреки всичко, силно се съмнявам да са много тези , които никога през живота си не са гледали поне едно от култовите заглавия , които ще споделя с вас няколко реда по-надолу . За тези , вече запознати с тях, се надявам да отключа приятен спомен, а  останалите нека си пуснат някой от тях, за да получат голяма доза искрен смях и поглед над това, каква е била българската действителност по `онова` време.

„Оркестър без име“ (1982) 
Четирима младежи – Велко (Велко Кънев), Филип (Филип Трифонов), Павел (Павел Поппандов) и Гошо (Георги Мамалев) с различни професии са свързани с голямата си любов към музиката. Цяла година репетират, за да пробият на „Златни пясъци“ през лятото. Ръководителят на културния дом, в който свирят, е склонен да им даде уредбата, ако вземат за певица, вместо солистката им Ваня (Мария Каварджикова), неговата фаворитка Рени (Катерина Евро). Това е първият, но не и последният компромис, който трябва да направят по пътя към мечтата , сблъсквайки се с нещо като мисията невъзможна. На пръв поглед гледаме непретенциозна комедия , но под повърхността откриваме драматични теми като приятелство , изкуство и любов. 

За гения на българския актьор можем да съдим много по този филм , защото повечето сцени с култови реплики са импровизации. След заснемането им режисьорът  Людмил Кирков се подсмивал и казвал на шега: "Има сценарий, поне една дума от него кажете." 
 Целият екип толкова се забавлява на снимките, че нарочно снима бавно в продължение на цялото лято. Есента трябва да бъдат заснети няколко епизода в ресторанта на Миташки, но на сутринта, когато снимките трябва да започнат, се оказва, че е навалял сняг и ги отлагат за следващата година.
С радост мога да съобщя , че „Оркестър без име“ се завръща като най-големия мюзикъл , правен някога у нас на 1-ви ноември в зала „Арена Армеец“

„Господин за един ден“ (1983) 
 В главната роля на Пурко ,великият Тодор Колев безпроблемно успява да се превъплати в типичния български селянин  от 20-те години на миналия век. Виждаме селски музикант, многолюдно семейство и малко пари. Преминавайки през редица смешни и тъжни приключения в борбата с немотията, като  един хубав ден той докосва мечтата си — превръща се в добре облечен градски господин , но не след дълго илюзията рухва .Той отново намира начини да надхитри живота , показвайки ни манталитета на класическия българин и до ден днешен .  
​

„С деца на море“ (1972) 
В главните роли – Георги Парцалев(Чичо Манчо), Ивайло Джамбазов и др.
Филмът се състои от две части „Делфинът“ и „Фотолюбител“, като втората част е искренно по-забавна. А тъй като е задължително всеки да го е гледал поне веднъж , тук обясненията за сюжет биха били ненужни и просто ще вмъкна няколко култови цитата.
"И много, много няма да ги разпитвате,че възрастните като ги питаш много и почват да лъжат."
"Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият."
"Майка ти… баща ти, къде са?"
"Той е още чавдарче, но може да му се има доверие."
 

„Вчера“(1988)
 Христо Шопов , Коста Цонев и други познати имена , комбинирани с музика на Кирил Маричков, стават част от съзнанието на едно цяло поколение с участието си във филма.          Това е филм за приятелство, предателство, любов, омраза и загуба, обединени в едно. Филм за българското училище , каквото по това време никога не е успяло да бъде.
В края на 60-те световните вълнения стигат и у нас , „Бийтълс“ и „Ролингстоунс“ звучат по коридорите на английската езикова гимназия в Ловеч. Бунтът по времето на социализма е налице и можем да видим как училищната институция се справя с изразите на свободомислие, неприсъщи на българските ученици тогава.
„Я отстъпи! Какво е това, бе? Бийтълс! Ще ви дам аз на вас едни Бийтълси! Какви са тия маймунски танци? Не ви ли е срам? Ако искате забавата да продължи - валс! Я извъртете един валс, бе, покажете, че сте млади хора, бе, нещо... мм...“ 
 

И за разлика от високо бюджетните съвременни продукции , които с много средства и техническо превъзходство пред старите филми не спечелват обожанието на пубиката, то творците тогава са успявали да направят „От нищо нещо“ (стар български филм) и да оставят отпечатък в съзнанието на зрителя.
​
Даниела Солуева 11 Е