Киното – от кинематографа до “Оскарите“

За някои филмите са начин за развлечение; време, споделено с любимите хора и купа или две, пълни с пуканки. За други това е изкуство – да реализираш образите на една история от въображението си, така че тя да остави отпечатък в съзнанието на другите хора, сякаш произлязла от самите тях. 
Но някога запитвали ли сте се кога, къде, на кого и защо му е хрумнало да запазва спомени и споделя картини от живота на лента? Дало ли е българското кино своя принос? Отговор на тези въпроси след кратко проучване (само няколко часа и три чаши кафе) ще се опитам да дам в следващите редове: 
Първо нека започнем с това, какво същност е един филм? Филмът е визуален разказ, реализиран чрез бързо сменящи се изображения, леко различни едни от други и прожектирани със скорост 24 в секунда. Тези отделни изображения се наричат кадри. Зрителят не може да забележи смяната на кадрите, тъй като човешкото око продължава да възприема всяко изображение в продължение на частица от секундата след изчезването на неговия източник. 
Киното възниква постепенно през втората половина на 19 век в процеса на развитие на фотографията. Точна рождена дата на киното не е определена, тъй като появата му е свързана по-скоро с натрупване на опит и технически подобрения, отколкото с отделно изобретение. Въпреки това понякога създаването на киното се приписва на братя Люмиер, изобретили кинематографа през 1895 година. Но дори и преди тази дата пионери като Луи Еме Огюстен Льо Пренс, Уилям Хенри Фитън, Томас Едисън и Емил Рено вече са допринесли значително за развитието на анимираните изображения. ​

Братята Люмиер

Минават години, през които все повече хора допринасят за развитието на вече разпространяващото се по цял свят седмо изкуство. Първата еволюция, която изживява то е добавянето на звук. Опити за озвучаване на филми са правени още през 1889 година от Томас Едисън, но не дават задоволителен резултат, тъй като звукът и изображението не са синхронизирани. През 1894 година Емил Рено успява да синхронизира шумове със своите прожекции на „светлинни пантомими“. През 1900 година е направена първата публична прожекция на озвучен филм, без да окаже влияние върху комерсиалното киноразпространение, но разработките в тази област продължават, като особено активна е компанията „Гомон“.
 



Афиш от 1902 година, показващ една от ранните системи за озвучено кино, разработена от „Гомон“

 Времето на Великата депресия (1929–1938)  е началото на Златната ера в Холивуд. Кинематографията се превръща в четвъртата по сила индустрия в Америка. Произвеждат се по 800 филма на година. Развива се цветното кино. Появява се първият вестник, посветен на седмото изкуство – The Hollywood Reporter (1930). Създава се Гилдията на режисьорите. Възниква и т. нар. Голяма петорка: 20th Century Fox, MGM, Paramount, Warner Bros, RKO Radio. Приема се Кодекс за филмовото производство (1930), който регламентира това, което може да се показва на екрана (например не се допуска престъпление по начин, който да помогне възпроизвеждането му в реалността). Най-популярните жанрове по онова време са мюзикълът, уестърните и гангстерските филми.

  
Кой е всъщност първият цветен филм? Отговорът според Националния Британски музей за медии е лента от 1901 година на Едуард Реймънд Търнър, който патентова идеята си през 1899. Филмът представлява жена и две деца, които си играят с цветя на една маса, а пред тях има аквариум със златна рибка. Оцветяването е много деликатно и, ако Търнър не беше починал през 1903 година, вероятно киното нямаше да е същото. Историците считат методът на Търнър за неуспешен, именно защото той умира твърде млад, за да успее да го наложи на пазара на „движещите се картинки”.
Интересен факт: "Броненосецът Потьомкин" е първият черно-бял филм, който включва ръчно оцветено червено знаме на хиляди кадри.
 
Прехвърляме се към родното кино, за което има не по-малко поводи за гордост. Едни от най-големите ни постижения бяха постигнати именно през тази година - Номинация за “Оскар“ за късометражен анимационен филм и Първият “Оскар“ в историята на България за най-използваната в света технология за 3D визуализация. На кратко и за двете:

„Сляпата вайша“, 6-минутна анимация на българския аниматор Теодор Ушев, който работи в Канада, бе номинирана за наградата “Оскар“ в категорията за късометражна анимация  на 89-те награди на Американската филмова академия. Историята е по адаптиран сценарий на разказа на Георги Господинов, носещ същото име, и разказва за Вайша - момиче, което с едното око вижда миналото, а с другото - бъдещето и остава незрящо за настоящето. 
Целия филм можете да видите тук: 

Владимир Койлазов (ваше дясно), заедно със своя съдружник Петър Митев (ваше ляво), получиха “Оскар“ на 12 февруари 2017 година за разработените от тях технологии и приноса им в развитието на киноиндустрията. Тяхната, създадена в България, компания разработва най-използваната в света технология за 3D визуализация. “Аватар“, “Дедпул“, “Игра на тронове“, “300“  “Тhe Walk: Живот на ръба“, “Доктор Стейндж“ са само някои от проектите, в които те са взели участие. 
 
Без значение от възрастта, езика и ефектите, киното си остава едно от най-великите човешки открития. Дали за забавление, или като професия, то притежава сила, която ни открива нови светове и начини да излезем от реалността или да я приемем точно такава, каквато е. То е изкусвто, което изисква точна наука, за да знаеш, как в една секунда, в 24 кадъра да предизвикаш страх, гняв, възбуда или просто усмивка.


Дияна Димова, XIД

Използван материал от: 
https://nova.bg/news/view/2017/02/12/173677/%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD-%D1%81-%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%80-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8/
https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6014375
https://petel.bg/TROGATELNO--TOVA-E-PARVIYAT-TSVETEN-FILM-V-SVETA--ZASNET-E-PREZ-----1901-GODINA--VIDEO--__22208