Понеделникът ни липсва!

 От  вестник “Йо-Йо” поехме инициативата  да интервюираме един от обичните си учители – господин Ангел Белорешки. За изненада на нашия екип обаче, се оказа, че вече друг репортерски екип е провел разговор с преподавателя и е подготвил материал с неговото ценно участие... Все пак, в духа на професионализма, взехме второ интервю. Нека Ви го представим обаче по по-различен начин. Едни от ключовите думи в дискусията ни бяха: “Понеделникът ни липсва.”, “Иновациите са трудни, да…” и “Американска образователна система…”.
   Имаше още много, интервюто беше пространно, но дотук стигат поетическите заложби на нашите вестникари…
​
  “Понеделникът ни липсва.”
               –Ангел Белорешки
 
Понеделникът така ни липсва!
Седмица без него се разлиства,
като посред зима – цвете.
Коледната даже отменете,
но Проектната да удължим!!!
Започнатото как да продължим,
когато време ни  притиска?
Ах, че много, много ни се иска,
безупречно, прилежно,
не така забързано, небрежно,
напредък да оповестим!
Не че няма да ви впечатлим…
Но Мистър Белорешки
не отправя празни забележки.
Той не се оплаква,
а най-бегло ни загатва:
“Иновациите са трудни,
умове ни трябват бързи, будни,
волята си да напрегнем,
всички сили ний да впрегнем,
в името на общия кумир -
Американците кога ще доближим?!“
Времето почти не стига,
графиците ни проектни то настига,
но нали сме умни, ще се справим,
физичните закони ний ще изпреварим!
Хайде, има работа да вършим,
своите задачи за проекта да довършим…
Auf Wiedersehen, до свидания,
ще Ви пишем в следващите си издания!
                                                        Даниела Вергова



​

Театър-моя любов
Въпрос: Кой пише сценария на постановките ви - един човек или всички заедно?
Венцислав: Гледаме основно да е един човек, защото ако са много различни хора, става "какафония", която не може да бъде предадена хубаво. След това всеки казва мнението си и прави собствени корекции.
Въпрос: Стига ли се до спорове понякога?
Николай: Да, постоянно има спорове. Все пак сме събрани хора на изкуството, като всеки е със свои възгледи, със свои виждания. Малко сме странни, избухливи, експресивни, така че е нормално да се стига до спорове.
Въпрос: Усещате ли, че сте успели да завържете силни приятелства, откакто сте в театралната школа?
Венцислав: Да, бих казал. Поддържаме контакт дори с хора, които вече не са в училище.
Николай: Аз също имам много добри приятели тук. Театралното е едно от нещата, които ме карат да ходя на училище.
Въпрос: Колко часа отделяте за репетиции?
Николай: Зависи дали е преди предствавление или не. Напрежението преди представление е много по - голямо и не влизаме в часовете, за да стане това, което виждате всяка година.
Венцислав: Имало е случаи, в които репетираме цял ден.
Въпрос: Имате ли специални ритуали, които практикувате преди излизане на сцена?
Венцислав: Забраняват ни да ходим до тоалетна.
Николай: Аз отивам поне три пъти до тоалетна преди представление. Освен това, баща ми винаги ме кара сутрин в театъра. Купувам си и дюнер, при това среден. А когато падне сценарият, трябва да седна върху него, иначе човек ще го забрави на сценаната. И всеки път го правя.
Венцислав: Аз гледам да не ям много. Не трябва да се яде преди излизане на сцена. Аз също сядам върху сценария, ако го изтърва.
Въпрос: Предпочитате драмата или комедията?
Заедно: Комедия!
Николай: С двете ръце гласувам за комедията. Много по-трудно трудно е да разсмееш един човек, отколкото да го разплачеш. На немското ни представление обаче търсим баланс между драма и комедия.
Въпрос: Определяте живота си като драма или комедия?
Венцислав: Комедия.
Николай: Моят също е комедия. Животът трябва да се живее "на базик", да не взимаме всичко толкова насериозно, да сме "над нещата". Това е и нашият начин на живот.
Въпрос: Обичате ли предизвикателствата, когато става въпрос за роля в представление? Каква роля бихте приели?
Заедно: Всякаква!
Николай: Един актьор, за да може да се нарече такъв, трябва да може да играе всякаква роля и във всякакъв жанр.
Венцислав: Дори най - второстепенната роля трябва да бъде изиграна по добър начин. Няма срамна роля.
​Въпрос: Какво послание искате да оставите на читателите ни?
Николай: В първо място, да дойдат на нашето представление "На сватба", което е на 18 април в театър "Адриана Будевска". Надяваме се да Ви хареса! Подкрепяйте театралното изкуство.
Заедно: Това е един много хубав начин за развитие на културата. Така можете и да си починете от дългия работен ден. Ние можем да ви дадем това, което търсите. Венцислав: Ние се нуждаем от публика и вие се нуждаете от нас.
​

---