Творчество, изкуство, култура
От вестник “Йо-Йо” поехме инициативата да интервюираме един от обичните си учители – господин Ангел Белорешки. За изненада на нашия екип обаче, се оказа, че вече друг репортерски екип е провел разговор с преподавателя и е подготвил материал с неговото ценно участие... Все пак, в духа на професионализма, взехме второ интервю. Нека Ви го представим обаче по по-различен начин. Едни от ключовите думи в дискусията ни бяха: “Понеделникът ни липсва.”, “Иновациите са трудни, да…” и “Американска образователна система…”. Имаше още много, интервюто беше пространно, но дотук стигат поетическите заложби на нашите вестникари… “Понеделникът ни липсва.” –Ангел Белорешки Понеделникът така ни липсва! Седмица без него се разлиства, като посред зима – цвете. Коледната даже отменете, но Проектната да удължим!!! Започнатото как да продължим, когато време ни притиска? Ах, че много, много ни се иска, безупречно, прилежно, не така забързано, небрежно, напредък да оповестим! Не че няма да ви впечатлим… Но Мистър Белорешки не отправя празни забележки. Той не се оплаква, а най-бегло ни загатва: “Иновациите са трудни, умове ни трябват бързи, будни, волята си да напрегнем, всички сили ний да впрегнем, в името на общия кумир - Американците кога ще доближим?!“ Времето почти не стига, графиците ни проектни то настига, но нали сме умни, ще се справим, физичните закони ний ще изпреварим! Хайде, има работа да вършим, своите задачи за проекта да довършим… Auf Wiedersehen, до свидания, ще Ви пишем в следващите си издания! Даниела Вергова  Театър-моя любов
Въпрос: Кой пише сценария на постановките ви - един човек или всички заедно? Венцислав: Гледаме основно да е един човек, защото ако са много различни хора, става "какафония", която не може да бъде предадена хубаво. След това всеки казва мнението си и прави собствени корекции. Въпрос: Стига ли се до спорове понякога? Николай: Да, постоянно има спорове. Все пак сме събрани хора на изкуството, като всеки е със свои възгледи, със свои виждания. Малко сме странни, избухливи, експресивни, така че е нормално да се стига до спорове. Въпрос: Усещате ли, че сте успели да завържете силни приятелства, откакто сте в театралната школа? Венцислав: Да, бих казал. Поддържаме контакт дори с хора, които вече не са в училище. Николай: Аз също имам много добри приятели тук. Театралното е едно от нещата, които ме карат да ходя на училище. Въпрос: Колко часа отделяте за репетиции? Николай: Зависи дали е преди предствавление или не. Напрежението преди представление е много по - голямо и не влизаме в часовете, за да стане това, което виждате всяка година. Венцислав: Имало е случаи, в които репетираме цял ден. Въпрос: Имате ли специални ритуали, които практикувате преди излизане на сцена? Венцислав: Забраняват ни да ходим до тоалетна. Николай: Аз отивам поне три пъти до тоалетна преди представление. Освен това, баща ми винаги ме кара сутрин в театъра. Купувам си и дюнер, при това среден. А когато падне сценарият, трябва да седна върху него, иначе човек ще го забрави на сценаната. И всеки път го правя. Венцислав: Аз гледам да не ям много. Не трябва да се яде преди излизане на сцена. Аз също сядам върху сценария, ако го изтърва. Въпрос: Предпочитате драмата или комедията? Заедно: Комедия! Николай: С двете ръце гласувам за комедията. Много по-трудно трудно е да разсмееш един човек, отколкото да го разплачеш. На немското ни представление обаче търсим баланс между драма и комедия. Въпрос: Определяте живота си като драма или комедия? Венцислав: Комедия. Николай: Моят също е комедия. Животът трябва да се живее "на базик", да не взимаме всичко толкова насериозно, да сме "над нещата". Това е и нашият начин на живот. Въпрос: Обичате ли предизвикателствата, когато става въпрос за роля в представление? Каква роля бихте приели? Заедно: Всякаква! Николай: Един актьор, за да може да се нарече такъв, трябва да може да играе всякаква роля и във всякакъв жанр. Венцислав: Дори най - второстепенната роля трябва да бъде изиграна по добър начин. Няма срамна роля. Въпрос: Какво послание искате да оставите на читателите ни? Николай: В първо място, да дойдат на нашето представление "На сватба", което е на 18 април в театър "Адриана Будевска". Надяваме се да Ви хареса! Подкрепяйте театралното изкуство. Заедно: Това е един много хубав начин за развитие на културата. Така можете и да си починете от дългия работен ден. Ние можем да ви дадем това, което търсите. Венцислав: Ние се нуждаем от публика и вие се нуждаете от нас.
0 Comments
 Коледа е най-светлият християнски празник.Важни условия за подготовката му във всеки дом са храната, украсата, подаръците и поканените гости, ала те не са всичко.Коледа е в споделените мигове.
Всяка домакиня започва да приготвя ястията за вечерта, още от сутринта. Те са важна част от традициите на празника.Украсата допълва коледната атмосфера в жилището, но без хора, с които да посрещнете заедно рождението на Христос и най-хубавата украса, и най-вкусната гозба става безсмислени.Загубва се основната идея на целия празник. Има хора, които мислят, че украсата и помпозността са всичко. В Германия семейството на Нермин и Ралф Вогт украсили къщата си за Коледа с петстотин и тридесет хиляди коледни лампички, като така поставили рекорд.А нима празникът, който ни учи как да бъдем по-добри, може да се нуждае от нещо такова? Без значение как е направена трапезата, какви са подаръците и украсите-това че сме с близките си е най-скъпият подарък, който можем да получим.Според проучване на агенция YouGov, от 2017,на първо място сред любимите неща на хората по Коледа-в Европа,Австралия и САЩ- е времето прекарано със семейството.Едва след това в проучването са посочени, като предпочитания коледните почивки в други страни и подаръците. Както казва Марджъри Холмс:”По Коледа всички пътища водят у дома.”Комерсиализацията в днешни дни ни откъсва от автентичния дух на празника, но нека въпреки това да си спомним истински стойностните неща в живота:семейството,близките,обичта и вярата в доброто. Даяна Иванова Захариева VIIIд клас  Вечерта срещу Коледа е неповторимо време.Във въздуха витаят мечтите, надеждите и вълненията на хиляди хора.Но дали вълшебства и чудеса очакват всеки човек?
Малкият Христо седеше на легълцето си в дом „Надежда”унесен в мисли.Той не можеше да заспи, колкото и пъти госпожа Мирчева да го подканваше с думите:”Хайде, бе Христо лягай си, че ми омръзна все едно и също да ти повтарям!”Детето се мушваше под завивките и отново леко се поизправяше, след като чуеше скърцането на едва крепящата се с един ръждив пирон дъска, до вратата. Момчето отправяше преизпълнен с копнеж поглед към коледната звезда, стояща на върха на изкуственото коледно дръвче.Именно тази звезда беше единственото нещо което Христо носеше със себе си, когато за първи път прекрачи прага на сиропиталището.За него тя значеше много. В стаята беше тъмно, но ясно се виждаше как коледната звезда е осветена от един едва прокрадващ се лунен лъч.Тя сякаш започна да прави нежни пируети из стаята, да се клатушка насам-натам докато накрая не се озова точно пред лицето на учуденото дете.След няколко плавни завъртания звездата придоби благия образ на жена, с кестенява коса, около която като че строяха златни лъчи. „Христо,ела с мен”-бяха единствените и думи. Звездната девойка хвана детето за ръка и заедно те излетяха през прозореца.Понесоха се над малкото градче, сякаш бяха двойка гълъби, във волния си полет.Първо прелетяха над площада с островръхите къщи, където имаше безброй различни по изглед сергии и магазинчета.После минаха мост, по който и в този късен час още крачеха минувачи.Най-накрая се озоваха пред една схлупена дървена къщичка. От прозореца в едната стая се виждаше, как една жена е заспала на пода до креватчето на своето дете, не повече от тригодишно.Бащата пък въобще не беше в къщата.Само за миг всичко е обхваната в пламъци.Едър мъж, носещ наръч дърва в ръка се втурва да гаси пожара-това е бащата.Огънят гори безжалостно, чува се детският плач и пукотът на стенещите от ужас дъски.Единствено детето се измъква живо от огнения ад, то стои треперещо от страх, с малка коледна звезда в ръце.Мъжът и жената се понасят към небето като две сенки, обгърнати в печална прегръдка. Девойката се обърна към Христо и видя как по бузите му се стичаха горещи сълзи, той се беше познал напълно, видял беше отново най-тежкия миг в живота си.”Родителите ти още са с теб, макар че не ги виждаш.”Детето се мъчеше да каже нещо, но думите му се сподавиха в ридания.”Запомни едно-колкото и самотен да се чувстваш не си сам.Сърцето ти винаги ще пази спомена за твоите родители.Почувстваш ли нужда от утеха само го повикай в съзнанието си и той ще ти помогне.”Христо успя с голямо усилие да каже едва:”А коя си ти?””Аз дете, съм твоята Надежда.Ние бяхме заедно всеки един ден, аз съм тази, която си тръгва последна и ще бъде с теб докрай.” В този миг Христо отново се озова на леглото в стаята, от която бяха тръгнали.Но беше ден.Госпожа Мирчева леко го побутваше по рамото:”Ставай, вече Христо.Честито Рождество!”Детето се усмихна, не знаеше дали случилото се вечерта беше сън ,или не, но беше сигурно, че някъдe, може би много далече, все още има двама души, които го обичат и мислят за него.С рождението на Христос отново се възроди и надеждата в едно малко детско сърце. НА КОЛЕДА НАИСТИНА СЕ СЛУЧИ ЧУДО! Нека бъдем благодарни, че на този светъл празник можем да бъдем с хората, които ни обичат и мислят за нас, защото има и деца които не могат и биха дали всичко на света само за още един единствен миг със своите родители. Даяна Иванова Захариев VIIIд клас |
