FUN
Here you can find movies, books, sport, fashion and theatre
Като един прикрит парти-анимъл се захванах с тежката задача да обновявам малко или много вашия личен списък от парти-анимъл места в китното ни градче. Въпреки, че все се оплакваме колко е скучно и как няма какво да се прави, не може да се отрече, че в последните една две години тук-таме се навъдиха какви ли не сладурски местенца. Не говоря само за барове тип „седем лева вход и забивка с някого в ъгъла на заведението”, а и за такива направени за отдих и тихо лафче с приятели. Онзи ден отново посетих Чайната (намира се между „Триа” и „Хеликон”, за тези нещастни души, които не знаят) и нека ви кажа, че за пореден път останах очарована. Освен ароматни чайове, които съм убедена не сте очаквали, е пълно със всякакви домашно-приготвени био сладки. Те стимулират здравословното хранене и възпрепятстват получаването на трето ухо, крак или ръка, причинителите на които са не-био тортичките.
Но, с това казано искам да стигна до същинската част, в която за радост на едни и тъга на други, бих искала да почета паметта на един велик културен опит в света на парти-анимълите. Да, да за „Роял” говоря. Много се изговори, много се изплака и много се руга по повода, че това свято място ще затваря врати. Всички сме имали своята прилична (или не толкова) доза драма между тези четири стени, а зад гърбовете на Мерилин Менсън и Мерелин Монро положението доста е натежавало. Без да навлизам в повече подробности, намерих за уместно да ви припомня, макар и бегло, за онези размазващи концерти, по време на които лека полека сте загубили всичко детско в себе си. И сте станали каквито сте сега, а именно - зрели, отговорни личности, умеещи да се забавляват…примерно. Тези от вас, които не могат да си спомнят обаче са се провалили в това да станат зрели и отговорни личности. Съжалявам. Сега, вярно, предлагат ни се подобни форми на развлечение на места като „Алайв”, Бар Без име, доброто старо „Бизар” и „Грууви”, но липсата в сърцето ни остава. Аз честно се заклевам на вас драги дами и господа, скъпи съученици, да се опитам с целия си запас от оправдания пред майка и всичките си джобни да намеря Мястото. *яка комерсиална музичка и кадър в стил нощен Ню Йорк* За първо издание на вестника – толкоз. Ако някоя от вас душици не издържа от желание да ми сподели нещо за някъде, или да ми даде предложение къде да отида (дневно или нощно), нека се чувства свободна да го направи през фейсбук. Ако си станем по-близки ще ви черпя с имейл. ;) Ая ви казва „Чао!”. ПП: Като за накрая, една бележка нямаща нищо общо с главната тема. Наскоро се шматках зад хотел „България” и попаднах на нещо очарователно. Арт бутик кафене антиквариат. Вече очевидно затворено и в изключително разхвърляно състояние, това място ме накара да си изям шапката, че не съм го видяла по-рано. Обръщам се към всички вас многоуважавани съученици с влажен поглед на кутре и се моля някой да ми отговори позитивно дали е имал честта да сръбне едно дълго с бита или капучино в този рай на вдъхновението. Ако има такава личност нека поразкаже…ама моля ви се, наистина. Андрея, 12 Е
0 Comments
Leave a Reply. |
Archives
June 2019
Categories |