Новини

На 14.12.2021г. клубът по журналистика при НЕГ „Гьоте“ имаше възможността да
посети комедията „Мъжете предпочитат да излъжат“ с участието на актьорите от
драматичен театър „Невена Коканова“ – Ямбол. Пиесата е написана от един от най-
прочутите френски драматурзи Ерик Асус, а отговорен за превода на български и
режисурата е Владимир Петков. Спектакълът ни показва до къде всъщност можем да
стигнем, опирайки се на лъжата и засяга проблеми, отнасящи се както до голяма част
от младите, така и до по-възрастен. На фона на съдбите на няколко семейни двойки
наблюдаваме различните нрави на хората и подбудите, които ги карат да спестят
истината. Някои винаги седят на границата между позволеното и непозволеното, други
не могат да бъдат напълно удовлетворени от това, което имат, а трети, обръщайки
твърде голяма внимание на това какво ще си кажат другите за тях, губят същността си.
Несъмнено участниците - Йоана Буковска -Давидова, Георги Ружичка, Яна Бобева,
Анатолий Ставрев, Галина Иванова, Волен Митев и Мария Панайотова, напълно се
справиха със задачата да изобличат пред всички ни в публиката тези съвременни
проблеми.
След края на представлението помолихме да интервюираме актьорите и Йоана
Буковска – Давидова, Яна Бобева, Галина Иванова, Волен Митев и Мария Панайотова
бяха така любезни да отговорят на въпросите ни. А ето и как протече самото интервю:
Интервюиращ: Лично на Вас, допада ли Ви пиесата?
Мария Панайотова: Ние всъщност играем тази пиеса от доста дълго време, около 3-4
години. Първоначалната ми реакция беше, че това е нещо, което е много гледано и
правено като текст, обаче в самия процес като започнахме помежду си да се
забавляваме и да градим връзките вътре, това доведе и до едно много хубаво, приятно
време, което прекарваме заедно на сцената.
Интервюиращ: Какво можете да споделите относно ролята си?
Мария Панайотова: Да, супер е тази роля, аз много ѝ се кефя. Многопластова е. Жена,
която носи своята драма за това, че мъжът ѝ ѝ изневерява и тя сякаш е на втори план.
Яна Бобева: Когато прочетох за първи път пиесата си мислех, че моята роля е най-
нереалистична, тъй като комедията се занимава с ежедневни ситуации и всички герои
са често срещани и в реалния живот, а единствено моята беше изключение. В
последствие обаче чух доста истории и от хора, които ни бяха гледали, и с течение на
годините, че действително има такива случаи.
Тази вечер колегата, с когото играехме така да се каже „почти двойка“, имаше
премиера, но преди това със стария ми партньор всъщност доста ни занимаваше какво
се случва между героите след приключването на пиесата, защото най-ценното при тях
двамата е чисто човешката любов, която се е случила в този много странен тракт.

Гергана Стоянова, 11А

0 Comments

„Търновската царица“ по Емилиян Станев и режисура на Бойко Илиев е постановка с участието на Елена Петрова в главната роля и се разкрива един драматичен сюжет,в който един млад и елегантен мъж се връща от чужбина в родния си град. "За тоя чорбаджийски син, отписан от паметта на търновци, се мълвеше, че изхарчил торби жълтици в парижките кафе-шантани и от него не бивало да се очаква нищо". Емилиян Станев отново звучи изключително съвременно, да не кажа, че дарбата му е пророческа. След "Крадецът на праскови" и "Антихрист", той отново ни поднася болезнено актуален проблем - "чужденецът" в собствената му страна. "Отъркал се в лустрото" на Запада, героят на Емилиян Станев трудно понася "ориенталската леност и мърлявост". С това като че ли оправдава своята себичност и надменност. "Цивилизована" Франция му е създала определени навици в любовта, които той не иска да наруши. Бавно, но сигурно превръща жената, която го обича и е готова да му бъде прислужница в дома, помощница в работата, любовница в кревата, майка на неговите деца - в проститутка, служителка в публичния дом "Двата гълъба". Сякаш, за да се защити от нейната безрезервна любов, той се заиграва с богаташката щерка и негова пациентка. Така се сблъскват два морала, два свята. Сблъскват се представите за любов в цивилизования свят и простата народна етика, говореща с езика на природата. Природата, която е над всички нас.

Нели Симеонова

0 Comments

Интервю с Любен Дилов син

4/10/2022

0 Comments

Чуй ме: https://drive.google.com/file/d/1bINktaBsHPexGcuM8YKLd2i8ogmiiN94/view?usp=sharing

0 Comments

КЛУБ ПО ЖУРНАЛИСТИКА НА ТЕАТЪР

11/3/2021

0 Comments

Стана вече традиция Клубът по журналистика при НЕГ „Гьоте” - Бургас да посещава театрални постановки и да взема интервюта от актьорския състав. На 18.10.2021г. се състоя представление на спектакъла „Редки тъпанари” – гастрол на ДТ „Сава Огнянов” – Русе. Постановката е театрална версия по филма на Марио Моничели „Неизвестни извършители” (творба от епохата на италианския неореализъм, номинирана за „Оскар” през 1958г.). С много чувство за хумор актьорите пресъздават образите на некадърен спортист, провалил се адвокат, уволнен кинооператор, бездарен сицилиански мафиот и младоженец – крадец, решил да открадне много пари в деня на сватбата си. Изключително оригинална е преработката на сценария от Теди Москов (режисьор на спектакъла) и Симон Шварц. Участниците – Мая Новоселска, Кристиана Ценкова, Роберт Янакиев, Ясена Господинова, Петя Венелинова, Явор Бахаров, Александър Сано, Александър Узунов и Ивайло Спасимиров умело показват образите на аутсайдерите в обществото и тяхното невежество, което предизвиква бурен смях.

След спектакъла помолихме актьорите Роберт Янакиев, Александър Сано и Мая Новоселска да споделят свои мисли за изгражданите от тях образи и за културните мостове между българската и италианската действителност. Ето какво ни отговориха те:

Интервюиращ: Какви общи проблеми виждате между италианската и българската действителност?
Роберт Янакиев: Като ходя в Италия се чувствам много добре, приятно ми е да слушам езика, защото той е най-красивият и благозвучен на света, там са най-красивите сгради, дори в най-затънтеното италианско село. Обаче в действителност, не мога да кажа какви са проблемите им, освен че са свързани с това колко гел имат по косата, с какви дрехи са облечени, които за тях са най-важните неща, какво ядат -манджа Бене, обичат да се хранят вкусно и да са облечени с най-добрите марки. Аз се чувствам близък и много добре в Италия и винаги ми се ходи пак там. Ако въпросът беше свързан и с това защо сме избрали тази история, там може да се каже, че проблемите са зад очите, както споменаваме на няколко пъти и те не са толкова между Италия и България, колкото между България и целия свят. Хората навсякъде са проблемни, в по-голямата си част и дано вие да нямате много досег с проблемни хора.
Александър Сано: Дано вие да не сте като тези от представлението, защото би било трагично.
Роберт Янакиев:Пожелаваме ви да си намерите професия, както ние сме си намерили такава, че да се забавляваме и да отиваме на работа с кеф, което понякога като гледам на улиците едни чичковци с чанти, отиват мрачни и сърдити някъде по задължения. Вие сте във времето, в което трябва да направите своя избор за това какви искате да станете.
Александър Сано: Ние много разчитаме вие да направите правилен избор, защото ние след тридесетина години като поостареем, ще разчитаме на вас, така че моля ви да не бъдете тъпи хора.
Роберт Янакиев: Вие сте поколенията, които ще вземат важните места в държавата, което наистина е сериозно, когато съм бил на вашите години ми се е струвало нелепо някой да ми говори така, но наистина по-късно разбираш, че зависи само от теб. И няма да слушате големите, които ви казват, че политиците са кофти, защото политиците са някои от нас. Ние даваме гласа си за този или онзи, но те някога са били между нас.
Александър Сано:Определено са имали по-малко мозък, затова вие няма да имате по-малко, а повече, и искам да обещаете.
Роберт Янакиев: Градът ви е чудесен, на морето сте, никаква причина да се чувствате нещастливи.
Александър Сано: Не само това, но имаме добър домакин в града - знам я тази зала от много години и в какво се е превърнала в момента, просто е чудо. Имате всички условия да сте нормални хора.
Роберт Янакиев: Надяваме се да не ви звучим като чичковци, които ви казват да не правите глупости, понеже ние самите ги правим, но човек си избира как да мине този живот и е хубаво да го минете смислено, да създадете деца, да ги обичате, каквото и да случи, понякога хората се разделят, но децата трябва да се обичат.
Интервюиращ: Следващият въпрос се отнася към внушението на образите.
Александър Сано: Никога, по никакъв начин, като зрели хора,над 28, да не стигате до този момент, да сте толкова нелепи същества като тези от пиесата, едни безкрайно глупави и бездарни хора.
Роберт Янакиев: Които обаче са щастливи и това не трябва да се забравя.
Александър Сано: Никога тъпакът няма проблем, имат проблеми тези около него.
Роберт Янакиев: И за съжаление, майката на идиота винаги е бременна - италианска поговорка.
Обикновено обичаме да казваме кой какъв е, въпросът е дали ние не сме такива понякога, а със сигурност ние сме. Въпросът е да е по-рядко.
Интервюиращ: Какво искахте да пресъздадете с ролята си на Адвокатката?
Мая Новоселска: Адвокатката, както казах, маскирала съм се като пръдливо щурче, за да не ме хванат и опандизят, и тя е част от цялата група и това са едни редки тъпанари, които са чешити и луди, като тези които се срещат по улиците и ние сме се опитали всеки да си носи някаква лудост, което е прекрасно и представлява цвета на човека.

Интервю от Александра Господинова, 11В клас

0 Comments

КЛУБ ПО ЖУРНАЛИСТИКА ПОСЕТИ ПРОЖЕКЦИЯ НА ФИЛМ ЗА ЕМБЛЕМАТИЧЕН РУСКИ ПОЕТ

11/3/2021

0 Comments

На 12.10.2021г. клубът по журналистика при НЕГ „Гьоте” - Бургас присъства на прожекция на литературно-музикален филм по поемата „Анна Снегина” (1925) за руския поет Сергей Есенин по случай 126г. от рождението му, организирана от Регионална библиотека „Яворов”. Едноименният филм интерпретира автобиографичната поема "Анна Снегина", която Есенин пише до края на живота си. В екранизацията чрез визуализация на картини от популярни руски живописци и документални кадри звучаха красивите, въздействащи творби на поета, някои от които превърнали се в текстове на незабравими руски класически песни, докоснаха емоционално всички любители на поезията и музиката.

Сергей Есенин (21.IX.1895 – 28.XII.1925) е роден в Константиново (днес Есенино), село в Рязанска област. Известен като “селският поет на Русия” заради изпълнените с обич и копнеж описания на родното място в по-ранното му творчество, той се издига до емблематичен поет на руския модерн, последовател на имажинизма, за който важни са образосъчетанията, образофабрикациите, те са чудотворния инструментариум, тълпите от образи и тяхната напевност. През 1915г. вече живее в Санкт Петербург и попада в окръга на руските имажинисти (Шершеневич, Кусиков, Мариенхоф). Ексцентричният му брак с по-възрастната от него американска танцьорка Айседора Дънкан предизвиква много скандали и до края на житейския си път има сериозни проблеми с алкохола. Сергей Есенин умира през 1925г. при неясни обстоятелства, като в петербургския хотел „Англетиер” е инсценирано самоубийството му. Част от стиховете му са забранени и публикувани в Съветския съюз едва през 1966.

“Анна Снегина” е скрит диалог с „Евгений Онегин” на Пушкин. Това са спомените му за родното село, войната и несподелената младежка любов към дворянката Лидия Кашина- приятелка от детинство(прототип на Анна Снегина). В поемата са представени много проблеми и мотиви- социалното неравенство, войниците в Първата световна война, готови да посрещнат смъртта си, любовта към дома и родината. Текстът показва как големите исторически събития и съсловността разминават съдбите на хората. В края на поемата Анна Снегина емигрира в Лондон. Така Есенин поставя другия голям проблем - за съдбата на изгнаничеството на голяма част от руското дворянство.

Статия на Преслава Гюзелева, 11Е клас

0 Comments

Среща с писателката Неда Антонова

2/16/2020

0 Comments

На 07.02.2020г. клубът по журналистика беше част от представянето на три книги от писателката Неда Антонова- “Царица Елеонора Българска”, “Първият след Бога” и “Неговата любима” в регионална библиотека “Пейо Яворов”, с главното съдействие на директора на библиотеката- Яна Кършийска.
Г-жа Неда Антонова ни потопи в света на „Любовта на Великите“. Любовта и свободата- двете екзистенциални ценности тъй необходими за развитието на всеки един от нас; нашето минало и-бъдеще.
-Какво ви вдъхновява да създавате книги за миналото на България?
-Именно миналото на България... Защото един народ трябва да се опира на своето минало, на своята памет, своя опит, ако иска да има “основа”, да има основание да се радва и да очаква бъдещето. Всеизвестна е фразата: “Това, което е било, е това, което ще бъде...” миналото се повтаря, и ние трябва да бъдем готови да го посрещнем в образа му на бъдеще.
- Как виждате човешките черти в големите хора и как успявате да ги опишете в книгите си?
- Как успявам да ги опиша аз не знам. Това трябва да каже читателят. Подхождам към най-великите: Ботев, Левски, царица Елеонора, като човеци. На тях нищо човешко не им е чуждо. Те имат много велики качества, но и много обикновенни, човешки... Ботев например е бил побойник в ранната си младост. А Левски, въпреки че е бил Дякон, не се е оповавал много на Бога... Оповавал се е на пушката, пищова, бързия кон, на другарите си. Така че човешкото съпътства човека навсякъде и те не могат да бъдат истински, ако не прир ежават обикновенни човешки черти в себе си.

Стела Николова

0 Comments

Fasching 2019

4/6/2019

0 Comments

На 22 март (петък) ще се състои празникът на гимназията ни НЕГ”Гьоте”.
От 10ч. до 10:30ч. ще се проведе официалната част, коята включва поднасяне на венец на паметника на патрона на гимназията ни - Йохан Волфганг фон Гьоте. След това събитието ще продължи с вкусна почерпка и дългоочаквания конкурс “Фашинг”.
В Германия, Fasching се провежда на плаваща дата, която зависи от датата на Великден. Карнавалът, който се провежда преди Великите пости, датира от древни времена, когато се е вярвало, че зимните духове трябва да се изгонят, за да дойде пролетта.
Трите основни дни на Fasching са Weiber Fasnacht, Rosenmontag (Розовият понеделник – денят на големите паради) и Fastnacht, което буквално означава “Нощ на постене”, но всъщност хората ядат, пият и шумно се веселят от сърце цял ден и цяла вечер. Танците свършват точно в полунощ, когато Пепеляната сряда (Aschermittwoch – Пепелява сряда след Заговезни) известява началото на постите.
“Фашингът” се провежда, откакто е създадена гимназията. За да участвате в конкурса, трябва да се маскирате креативно и да покажете умения. В конкурса могат да вземат участие както ученици, така и учители. Припомняме, че 22 март (петък) е неучебен, но !!!ПРИСЪСТВЕН!!! ден. :)
Лидия Калчева, Маргарита Димитрова , Николай Кацарски

0 Comments

“Разкош” в подземието

12/21/2018

0 Comments

Занималнята. Всички знаем какво ги дебне бъдещите “зайци”, но никой не е говорил за това. До сега. Нашият екип взе ексклузвни интервюта за състоянието й.
Занималните на бургаската немска езикова гимназия се намират на подземния етаж. Това води до много проблеми, които вълнуват учениците. Въпреки това, на тази сложна възраст те осъзнават, че по-важни са знанията, които ще получат там, а не че делят етажа с няколко хлебарки. Това показва, че мнението за учениците на немска като мотивирани и интелигентни деца е заслужено.

Хлебарките са често обсъждана тема като стане дума за минусите на немската. От попитаните “зайци” обаче не сме чули история за тях. Това ни довежда до извода, че проблема е в процес на разрешаване.
Предимно се обсъжда проблема с течовете в подземието. Занималните стават лесна жертва на обилните валежи ,поради местоположението си. От този проблем се интересува и Ива Младенова –“Веднъж докато бяхме на занималня ,валеше много дъжд и започна да се наводнява. Трябваше да излезем от стаята много бързо.”. Научихме също и че в някои стаи таванът и мазилката се ронят.

Единадесетокласник разказва ,че преди стаите не са били заключвани и столовете са били премествани в други стаи. Сега обаче този проблем е решен като помещенията се заключват . Също една от стаите в подземието беше реставрирана благодарение на даренията на госпожа Бригите Вайсвьортер.

0 Comments

Красива носталгия – с Георги Дачев и Ирина Ненова

12/21/2018

0 Comments

Проектната седмица в НЕГ “Гьоте” беше емоционална и динамична не само за ученици и настоящи учители, но и за наскоро пенсионирани педагози. Един от екипите на вестник “Йо-Йо” (Даниела Вергова, Клаудия Йорданова, Теодора Димитрова и Миви Казакова) имаше честта да интервюира двама преподаватели, оставили отпечатък в умовете на множество възпитаници на Немската, веднага след като приключи прощалното им празненство с работния колектив! На вашето внимание – Георги Дачев и Ирина Ненова!

За една светла следа…

   Господин Дачев, не само учител по химия, но и по духовност, е една сложна и противоречива фигура, оказала се част от животите на много от нас. Случайно или не…

      За незапознатите – този преподавател имаше необичайни духовни възгледи, буден интерес към езотериката и силно желание да помага на учениците си, като им разяснява философски и духовни въпроси по начина, по който той самият ги анализира, с помощта на различни източници. Повече може да разберете от свои приятели в предходни випуски. Все пак такива пространни теми не са за вестник, извън някои социални рамки са, а и разказите за господина са твърде много, за да можете да добиете добра представа за него от един единствен текст.

         Независимо как възприемаме думите му, без значение от това дали сме единодушни или скептични относно неговите духовни възгледи, за всички, които се докоснаха до него, той ще бъде винаги един специален спомен. Спомен за човек, който нарушава стереотипите и именно заради това е обичан от своите възпитаници. Прецедент, не мислите ли? Кога се е чуло и видяло “различният” да е любимец на мнозинството? За Георги Дачев това е обичайно.

   Благодарим Ви за усилията да направите живота ни по-лесен и понятен за нас самите, господине!
                                                                                                                                                       19-и декември 2018г. , някъде около 14:30ч., на втори етаж от сградата на НЕГ се отваря врата… 3 момичета с възторг виждат как през нея излиза фигура на един мъж, на един учител, на една училищна легенда! От стаята излиза Георги Дачев.    Не след дълго той бива заобиколен от свои бивши ученици, изпитващи респект и топли чувства към него. И все пак гореспоменатите 3 момичета, бидейки в ролята на репортер и фотографи, се оказаха в центъра на събитията и нямаше как да не прекъснат този носталгичен разговор, за да вземат едно прощално интервю с учителя си..

Въпрос: Господин Дачев, най-напред искам да Ви попитам как се чувствате?

Дачев: От каква гледна точка?

Въпрос: Всякаква – духовна, емоционална…

Дачев: От всякаква гледна точка може да се каже, че съм добре. Има малко носталгия по това, което е било, но твърде малко… (със смях)

Въпрос: Тук е важно да спомена, че много ни липсвате и в общи линии сте станали една легенда за учениците си. Мога със сигурност да твърдя, че направихте умовете и сърцата ни по-отворени за света. И ни научихте на много (дори извън рамките на химията). Бихте ли споделили с нас, какви са бъдещите Ви планове?

Дачев: Има два аспекта на бъдещето. От една страна човек трябва да устрои живота си… като човек. От друга страна трябва да помисли за неща, които са извън “човешкия свят”. В момента се работи и в двете направления. Тоест си гледам домашните задължения и в същото време имам какво ново да научавам… Непрекъснато ангажирам ума си с информация, която е изключително важна.

Въпрос: А какви са прогнозите Ви за бъдещето? Смятате ли, че глобалните перспективи са позитивни?

Дачев: Много труден въпрос. Позитивни в духовен аспект. Но за да се постигне позитивна нагласа на хората, ще настъпил катарзис, който няма да е цветущ... Предстоят неща, които не са се случвали досега. Важно е как ще ги изтълкувате.

Въпрос: Какво искате да отправите като послание към учениците и учителите от гимназията за Новата 2019та и за по-нататъшните години?

Дачев: Макар на мен да ми се иска, невинаги е възможно човек да сбъдне мечтите си. Това е така, когато те не са правилно определените мечти. Смятам, че на всички предстои да ги преосмислят.

Въпрос: Как можем да направим това по най-лесния и безболезнен начин?

Дачев: Като спрете да се вглъбявате в материалното и се погледнете като духовни същества. Да се обърнете навътре към себе си и да потърсите това, което наричаме сърце или душа. Няма друг вариант.

Интервюиращ: Благодаря Ви много за отделеното внимание и незабравимите думи!

Дачев: А извън интервюто, ако сте спрели вече записа…
Интервюто взе: Даниела Вергова

   ***

За една красива жена – във всеки смисъл на думата…

      Учителите трябва да ни учат. Това изречение звучи толкова логично и само разбиращо се , че практически е една досадна тавтология. Но въпросът е на какво да ни учат. На учебния материал от учебниците, съставени с цел да научим учебната теория по учебните предмети? Не. Трябва да ни покажат как да бъдем хора. Да бъдем добри, в това, което правим и в това, което ние самите сме. Да бъдем!

      За да бъда напълно честна, не съм имала удоволствието да познавам госпожа Ненова преди проектната седмица в НЕГ “Гьоте”. Познанството ми с нея датира от 2 дни и се завърза в рамките на 30 минути. Но считам, че достойнствата на тази личност са очевидни.
        И все пак, за да се доближа максимално до емоцията, която всеки един неин ученик е изпитал по време на работата си с нея, ще си позволя да цитирам нейна ученичка.

       “Госпожа Ненова е изключително достойна за уважение жена. Безкрайно начетена и ерудирана е, с широк поглед върху всякакви теми. В час сме водили дълги, обширни дискусии, някои от които - сериозни, други пък – много забавни. Изключително добра и толерантна е и в професионалната си практика, също и в аспект личностни качества. ” – Весела Стоева, 10Д клас

    19-и декември 2018г., някъде около 17:30ч., на втори етаж от сградата на НЕГ се отваря врата… вратата на учителската стая… Но този път, за да прекрачим прага й... Вътре ни посрещат усмихнати лица. С типичната за журналиста дилетант стеснителност задаваме въпроса: “Можем ли да интервюираме госпожа Ненова?”. Получаваме съгласие. Нашите учители не се стесняват от публични изяви! Което е напълно основателно. Определено има на какво да научат околните.

В уютен кът за сядане, с почерпка и любезно отношение, нашият екип бива настанен гостоприемно - по всички правила на етикета. Добронамерена и услужлива, госпожа Ненова не се колебае да отговори на всички наши въпроси.

Въпрос: С какво планирате да се занимавате в бъдеще?

Ненова: Гледам да бъда полезна на млади хора, които имат нужда и на които мога да помогна по някакъв начин, предимно с работата си по литература. Анализите в 11-и и 12-и клас са трудни. Човек с богат опит трябва, ако има сили, да помага, колкото може.

Въпрос: Какви са чувствата Ви и мислите Ви относно времето, прекарано в Немската гимназия? С какви емоции я оставяте?

Ненова: Това е една гимназия с ред и дисциплина, с ученици, които са много креативни и с творческо мислене. Те самите поставят високи изисквания пред преподавателя си и той трябва да притежава едно солидно ниво, за да бъде полезен. И с методиката, и със знанията си. Основното според мен в учителската работа е преподаването не само на знание, но и възпитанието на младите хора.

Въпрос: А каква е според Вас тенденцията в развитието на учениците от различните поколения?

Ненова: Гледам на това положително, съдейки от работата си с тях. Не бих казала, че има влошаване на нивото им, имайки предвид последния си випуск – 9Е клас (понастоящем 10Е). Прекрасни, умни и възпитани деца! Толкова добре се работи с тях! Всеки випуск ме радваше все повече и повече. Защото сте обогатени с познания, поради новите технологии. Ние сме нерядко на крачка, понякога дори крачки зад вас! В съвместна работа с учениците, човек трябва да се обогатява. Това е задължително изискване за днешните учители – да работят така, че наистина да могат да оползотворят потенциала на младите.

Въпрос: Доколко е важно, ние като ученици, да четем книги? Кои книги ни препоръчвате?

Ненова: Литературата е едно богатство. Ежедневната срещата с художествената творба е дар за душата. В това отношение всеки може да намери, съобразно своите интереси, книгата, която според него е най-подходяща, която съответства на моментното му състояние. Но по принцип хубавите книги са много. Добре е в часовете да се отдели време, за да се запознае един литератор и с ответната страна – какво са прочели учениците, дори да се намери време творбите да бъдат обсъдени. Поне аз съм се опитвала да го правя. Навремето, когато дойдох в немската гимназия, поех 11-и клас. Бяха много интересни и будни деца. Особено А клас. Няма да ги забравя. Отделях по 10 минути накрая на часовете. Да, нямаше задължителна матура, но това не значи, че не работихме интензивно. (Накрая много от учениците кандидатстваха право, което означаваше сериозна подготовка по български език и литература.) Имаха поставена задача, всеки съобразно интересите си да намери една литературна творба и да я представи в рамките на тези минути. Опитвах се да правя и съпоставки между отделни литературни произведения. Например се сещам, че веднъж издирих романа на Марко Ценов “Цената”… Бях настояла библиотеката да го закупи. Много е интересен. Начинът, по който поставяхме тематиката на ‘’Бел Ами’’ и “Цената’’ в сравнение, бе обогатяващ за учениците. Винаги съм работила много активно и с писателите на Бургас. Съвместно създадохме клуб “Млад поет”. Винаги, когато видя, че във випуска има деца с творчески нагласи и интерес да пишат, съм ги насочвала при кого да отидат. Например Роза Боянова – тя пише съвременен стих. Докато бях тук, издадохме и един сборник… По Европейската програма “Успех”. Имахме първо място на конкурс “Петя Дубарова”, моя бивша ученичка, Елена Стоянова го спечели. Други призове също бяха получени - съответно съставихме един сборник с произведения на младите таланти. При получаване на дипломите си, в 12 клас, учениците имаха за подарък и по един негов екземпляр.

Въпрос: Къде можем да го открием?

Ненова: В библиотеката, разбира се! Нека отбележа, че и всички илюстрации в него са дело на наши ученици.

Въпрос: Как обичате да отпочивате? Какви са вашите ритуали за отдих?

Ненова: Не остава много време за почивка. Най-често го правя с книга в ръка. Много книги, чийто прочит съм отлагала във времето, сега чета с жажда. Допреди винаги съм се вмествала в рамките на учебния процес и не съм имала възможността. Радвам се също на внука си. Той е на две години. Обичам природата. Досегът с нея е любим за мен.
Въпрос: Искате ли да оставите послание за учениците от Немска гимназия, било то бивши, настоящи или бъдещи?

Ненова: Пожелавам им да бъдат здрави и да сбъдват мечтите си. Не толкова динамично и с бързи стъпки, колкото смислено и ползотворно. И да не се притесняват от моментни неуспехи. Всеки моментен неуспех означава една голяма победа. Младостта върви винаги към напредък.

Интервюиращи: Благодарим Ви много за безценните думи!

                    Интервюто взеха: Даниела Вергова и Клаудия Йорданова

0 Comments