Стана вече традиция Клубът по журналистика при НЕГ „Гьоте” - Бургас да посещава театрални постановки и да взема интервюта от актьорския състав. На 18.10.2021г. се състоя представление на спектакъла „Редки тъпанари” – гастрол на ДТ „Сава Огнянов” – Русе. Постановката е театрална версия по филма на Марио Моничели „Неизвестни извършители” (творба от епохата на италианския неореализъм, номинирана за „Оскар” през 1958г.). С много чувство за хумор актьорите пресъздават образите на некадърен спортист, провалил се адвокат, уволнен кинооператор, бездарен сицилиански мафиот и младоженец – крадец, решил да открадне много пари в деня на сватбата си. Изключително оригинална е преработката на сценария от Теди Москов (режисьор на спектакъла) и Симон Шварц. Участниците – Мая Новоселска, Кристиана Ценкова, Роберт Янакиев, Ясена Господинова, Петя Венелинова, Явор Бахаров, Александър Сано, Александър Узунов и Ивайло Спасимиров умело показват образите на аутсайдерите в обществото и тяхното невежество, което предизвиква бурен смях.
След спектакъла помолихме актьорите Роберт Янакиев, Александър Сано и Мая Новоселска да споделят свои мисли за изгражданите от тях образи и за културните мостове между българската и италианската действителност. Ето какво ни отговориха те: Интервюиращ: Какви общи проблеми виждате между италианската и българската действителност? Роберт Янакиев: Като ходя в Италия се чувствам много добре, приятно ми е да слушам езика, защото той е най-красивият и благозвучен на света, там са най-красивите сгради, дори в най-затънтеното италианско село. Обаче в действителност, не мога да кажа какви са проблемите им, освен че са свързани с това колко гел имат по косата, с какви дрехи са облечени, които за тях са най-важните неща, какво ядат -манджа Бене, обичат да се хранят вкусно и да са облечени с най-добрите марки. Аз се чувствам близък и много добре в Италия и винаги ми се ходи пак там. Ако въпросът беше свързан и с това защо сме избрали тази история, там може да се каже, че проблемите са зад очите, както споменаваме на няколко пъти и те не са толкова между Италия и България, колкото между България и целия свят. Хората навсякъде са проблемни, в по-голямата си част и дано вие да нямате много досег с проблемни хора. Александър Сано: Дано вие да не сте като тези от представлението, защото би било трагично. Роберт Янакиев:Пожелаваме ви да си намерите професия, както ние сме си намерили такава, че да се забавляваме и да отиваме на работа с кеф, което понякога като гледам на улиците едни чичковци с чанти, отиват мрачни и сърдити някъде по задължения. Вие сте във времето, в което трябва да направите своя избор за това какви искате да станете. Александър Сано: Ние много разчитаме вие да направите правилен избор, защото ние след тридесетина години като поостареем, ще разчитаме на вас, така че моля ви да не бъдете тъпи хора. Роберт Янакиев: Вие сте поколенията, които ще вземат важните места в държавата, което наистина е сериозно, когато съм бил на вашите години ми се е струвало нелепо някой да ми говори така, но наистина по-късно разбираш, че зависи само от теб. И няма да слушате големите, които ви казват, че политиците са кофти, защото политиците са някои от нас. Ние даваме гласа си за този или онзи, но те някога са били между нас. Александър Сано:Определено са имали по-малко мозък, затова вие няма да имате по-малко, а повече, и искам да обещаете. Роберт Янакиев: Градът ви е чудесен, на морето сте, никаква причина да се чувствате нещастливи. Александър Сано: Не само това, но имаме добър домакин в града - знам я тази зала от много години и в какво се е превърнала в момента, просто е чудо. Имате всички условия да сте нормални хора. Роберт Янакиев: Надяваме се да не ви звучим като чичковци, които ви казват да не правите глупости, понеже ние самите ги правим, но човек си избира как да мине този живот и е хубаво да го минете смислено, да създадете деца, да ги обичате, каквото и да случи, понякога хората се разделят, но децата трябва да се обичат. Интервюиращ: Следващият въпрос се отнася към внушението на образите. Александър Сано: Никога, по никакъв начин, като зрели хора,над 28, да не стигате до този момент, да сте толкова нелепи същества като тези от пиесата, едни безкрайно глупави и бездарни хора. Роберт Янакиев: Които обаче са щастливи и това не трябва да се забравя. Александър Сано: Никога тъпакът няма проблем, имат проблеми тези около него. Роберт Янакиев: И за съжаление, майката на идиота винаги е бременна - италианска поговорка. Обикновено обичаме да казваме кой какъв е, въпросът е дали ние не сме такива понякога, а със сигурност ние сме. Въпросът е да е по-рядко. Интервюиращ: Какво искахте да пресъздадете с ролята си на Адвокатката? Мая Новоселска: Адвокатката, както казах, маскирала съм се като пръдливо щурче, за да не ме хванат и опандизят, и тя е част от цялата група и това са едни редки тъпанари, които са чешити и луди, като тези които се срещат по улиците и ние сме се опитали всеки да си носи някаква лудост, което е прекрасно и представлява цвета на човека. Интервю от Александра Господинова, 11В клас
0 Comments
На 12.10.2021г. клубът по журналистика при НЕГ „Гьоте” - Бургас присъства на прожекция на литературно-музикален филм по поемата „Анна Снегина” (1925) за руския поет Сергей Есенин по случай 126г. от рождението му, организирана от Регионална библиотека „Яворов”. Едноименният филм интерпретира автобиографичната поема "Анна Снегина", която Есенин пише до края на живота си. В екранизацията чрез визуализация на картини от популярни руски живописци и документални кадри звучаха красивите, въздействащи творби на поета, някои от които превърнали се в текстове на незабравими руски класически песни, докоснаха емоционално всички любители на поезията и музиката. Сергей Есенин (21.IX.1895 – 28.XII.1925) е роден в Константиново (днес Есенино), село в Рязанска област. Известен като “селският поет на Русия” заради изпълнените с обич и копнеж описания на родното място в по-ранното му творчество, той се издига до емблематичен поет на руския модерн, последовател на имажинизма, за който важни са образосъчетанията, образофабрикациите, те са чудотворния инструментариум, тълпите от образи и тяхната напевност. През 1915г. вече живее в Санкт Петербург и попада в окръга на руските имажинисти (Шершеневич, Кусиков, Мариенхоф). Ексцентричният му брак с по-възрастната от него американска танцьорка Айседора Дънкан предизвиква много скандали и до края на житейския си път има сериозни проблеми с алкохола. Сергей Есенин умира през 1925г. при неясни обстоятелства, като в петербургския хотел „Англетиер” е инсценирано самоубийството му. Част от стиховете му са забранени и публикувани в Съветския съюз едва през 1966. “Анна Снегина” е скрит диалог с „Евгений Онегин” на Пушкин. Това са спомените му за родното село, войната и несподелената младежка любов към дворянката Лидия Кашина- приятелка от детинство(прототип на Анна Снегина). В поемата са представени много проблеми и мотиви- социалното неравенство, войниците в Първата световна война, готови да посрещнат смъртта си, любовта към дома и родината. Текстът показва как големите исторически събития и съсловността разминават съдбите на хората. В края на поемата Анна Снегина емигрира в Лондон. Така Есенин поставя другия голям проблем - за съдбата на изгнаничеството на голяма част от руското дворянство. Статия на Преслава Гюзелева, 11Е клас |
Archives
April 2022
Categories |