Невен Петрова и Александър Куманов. Ако тези имена ви говорят нещо, то със сигурност вие сте били свидетели на уникално джаз преживяване и сте усетили както класически подходи към утвърдени стандарти то така и иновативното мислене на двама от най-добрите джаз музиканти в България. 
Невен Петрова, певица с уникален нежен, мек и хващащ не само ухото, но и вниманието тембър, е активна в джаз сферата вече повече от 6 години. 
Сашо Кузманов е голям познавач и почитател на стандартите и джаза от Диксиленд ерата. Китарист и банджист от дълги години, той е утвърден музикант на българската сцена и търсен студиен музикант. След срещата им преди повече от 10 години те са много известно дуо, дало началото на много музикални проекти. Широкият им спектър на познания и възможности им е позволил да свирят всичко от от суинга на 30-те до модерните фънк и фюжън стилове, както в дуетен вариант така и с помоща на гостуващи музиканти. 
Мекият, но стабилен глас на Невен придават стилистичност и разнообразие на парчетата ,а уникалното фразиране на Александър Кузманов и неговите партии са образец за джаз от много високо ниво. Всичко това може да бъде видяно и чуто в проекта им "Retro Blu", който бургазлии ще имаме шанса да чуем в уникалния клуб "8 mamas" от 29 Март до 1 Април.
​Красимир Зафиров 11А

​А, госпожо, тъкмо Вас търсих, да Ви питам нещо.
Аз съм от английска, обърках смяната.
Търся медицинската сестра, че не си е в кабинета.
Не бягам от час, честна скаутска.
На госпожата и прилоша и ме прати до аптеката.
Диабетик съм, отивам до тоалетната да си бия инсулина.
Да, бягам от час, да звънна ли на майка си от РИО Бургас, ако има проблем?

​„Аз знам, че учебниците ви ще останат девствени до края на учебната година, за разлика от някои от вас”
„Ако някой ми каже „Не мога да реша тая задача, направо е за обесване на проектора!”
„Още една дума и ще то кажа една гадна китайска поговорка…върти се около едни делви, оттук нататък сам се сещай!”
„А за грахчетата на Мендел стана ли дума?”
„Я се изправи бе! Като печен праз си се сгънал там!”
„Ах, този мръсник Питагор!”
„Аз повечето реки в България съм ги преплувал с кану…”

​Като един прикрит парти-анимъл се захванах с тежката задача да обновявам малко или много вашия личен списък от парти-анимъл места в китното ни градче. Въпреки, че все се оплакваме колко е скучно и как няма какво да се прави, не може да се отрече, че в последните една две години тук-таме се навъдиха какви ли не сладурски местенца. Не говоря само за барове тип „седем лева вход и забивка с някого в ъгъла на заведението”, а и за такива направени за отдих и тихо лафче с приятели. Онзи ден отново посетих Чайната (намира се между „Триа” и „Хеликон”, за тези нещастни души, които не знаят) и нека ви кажа, че за пореден път останах очарована. Освен ароматни чайове, които съм убедена не сте очаквали, е пълно със всякакви домашно-приготвени био сладки. Те стимулират здравословното хранене и възпрепятстват  получаването на трето ухо, крак или ръка, причинителите на които са не-био тортичките.
Но, с това казано искам да стигна до същинската част, в която за радост на едни и тъга на други, бих искала да почета паметта на един велик културен опит в света на парти-анимълите. Да, да за „Роял” говоря. Много се изговори, много се изплака и много се руга по повода, че това свято място ще затваря врати. Всички сме имали своята прилична (или не толкова) доза драма между тези четири стени, а зад гърбовете на Мерилин Менсън и Мерелин Монро положението доста е натежавало. Без да навлизам в повече подробности, намерих за уместно да ви припомня, макар и бегло, за онези размазващи концерти, по време на които лека полека сте загубили всичко детско в себе си. И сте станали каквито сте сега, а именно - зрели, отговорни личности, умеещи да се забавляват…примерно. Тези от вас, които не могат да си спомнят обаче са се провалили в това да станат зрели и отговорни личности. Съжалявам.
Сега, вярно, предлагат ни се подобни форми на развлечение на места като „Алайв”, Бар Без име, доброто старо „Бизар” и „Грууви”, но липсата в сърцето ни остава. Аз честно се заклевам на вас драги дами и господа, скъпи съученици, да се опитам с целия си запас от оправдания пред майка и всичките си джобни да намеря Мястото. *яка комерсиална музичка и кадър в стил нощен Ню Йорк*
За първо издание на вестника – толкоз. Ако някоя от вас душици не издържа от желание да ми сподели нещо за някъде, или да ми даде предложение къде да отида (дневно или нощно), нека се чувства свободна да го направи през фейсбук. Ако си станем по-близки ще ви черпя с имейл. ;)
Ая ви казва „Чао!”.
ПП: Като за накрая, една бележка нямаща нищо общо с главната тема. Наскоро се шматках зад хотел „България” и попаднах на нещо очарователно. Арт бутик кафене антиквариат. Вече очевидно затворено и в изключително разхвърляно състояние, това място ме накара да си изям шапката, че не съм го видяла по-рано. Обръщам се към всички вас многоуважавани съученици с влажен поглед на кутре и се моля някой да ми отговори позитивно дали е имал честта да сръбне едно дълго с бита или капучино в този рай на вдъхновението. Ако има такава личност нека поразкаже…ама моля ви се, наистина.
Андрея, 12 Е