​На 19.02 възпитаници на НЕГ „Гьоте” посетиха театралната постановката „Поручик Бенц”, по едноименния роман на всепризнатия български белетрист Димитър Димов. Чрез красив декор, умело подбрани костюми и въздействаща музика, режисьорът на спектакъла Бойко Илиев умело пренесе публиката в епохата на едно отдавна отминало време. С блестящата си игра познатите ни и обичани актьори Йоана Буковска, Любомир Ковачев и Ивайло Захариев представиха пред бургаските зрители историята на една драматична и изпепеляваща любов,развиваща се по време на война. Мрачната и непозната страна на човешките страсти, сложните душевни състояния и любовта, водеща до самоунищожение правят историята на „Поручик Бенц” актуална и до днес, а наситените емоции, които предлага една театрална постановка са изживяване, от което никой не би трябвало да се лиши.
Валерия Колева

      Днес, 7 март 2019г, клубът по журналистика на НЕГ "Гьоте" посети в драматичния театър „Адриана Будевска”- гр.Бургас спектакъла "Гераците" под режисурата на Д. Шпатова, където главната роля на стария Герак бе изиграна от Рашко Младенов. 
          Историята на Гераците ни предизвиква да се върнем към корените си, да разровим семейните си архиви и да открием там дълбоко закопани родови тайни, премълчани истини за чувства, за малки и големи престъпления, за грехове. Връщането към корените представя силната символика на времето в спектакъла - това време за селяните, което е свещено и събрало в себе си трудовите усилия, сакралността на земята, жътвата и хляба. В него старият Герак пази семейните тайни на рода, усещането за хармония, надеждата, която носи всичко това на душата му.        
          Престъпленията опустошават от мъка стареца, който спира да чувства ритъма на живота, радостта от него и вълненията на своите чувства. Божан, Петър и Павел - синовете на Герака, представят три екзистенциални алтернативи, които изключват братската обич и подкрепа. История за троен разпад под един покрив. Изключителен идеен смисъл за творбата имат имената на тримата братя, тъй като те показват силната обвързаност на родителите им с християнските ценности - Божия дар (Божан), Първоапостолът (Петър) и разпространителят на Християнското слово (Павел). Божан успява да съхрани страстта си към земята, но загубва хармонията и радостта от общуването с нея. Разрухата на нравствеността и отчуждението на Павел са подчертани още повече от неговото равнодушие, което изпитва, гледайки житата и полето, даващо хляб на семейството. Като че ли и тримата синове на Герака вече съществуват извън първичната природа и нейната цикличност във времето - първото, върху което стъпва повестта „Гераците" - смяната на сезоните. Божан стои най-близо до Герака, който носи неговата енергичност, но без никаква корист на патриархалните и нравствени ценности наследени от баща му, се превръща и в неговото наказание, ограбвайки парите му. Устойчивостта и стабилността в името на Петър са качества, които в поведението на средния син и неговата същност са отрицание - те не присъстват нито в нрава, нито в поведението му. От хубавия и весел Павел, най-малкият син на Герака изживява пътя до отчуждения студен циник с празна душа и пусти очи. Всеки един от братята ясно заявява своята неидентичност с името си чрез пътя, който избира - индивидуалното битие без братска любов и в пълното отсъствие на подкрепа. Най-устойчивият знак в повестта - семейството, която обединява целия спектър от човешки взаимоотношения се разпада.
     Разрушаването на идиличния свят на Герака е представено чрез времето, жътвата, смисълът на имената, елементите. С постепенното разгръщане на повестта се проявяват противоречивите характери и човешките отношения, промените в социалното битие, разколебаването и разрушаването на единението в една устойчива общност. 
         „Гераците" е една своеобразна трагична история, без щастлив край, потресаваща със своята истинност за драматичния разпад на човешката душа и отношения, в която под натиска на новото време се заражда злото и съперничеството между братята - творба, събрала в себе си вечните проблеми на живота.
      Творческият състав – Рашко Младенов, Златко Ангелов, Иван Григоров, Тихомир Благоев, Никола Парашкевов, Невена Цанева, Ива Трифонова, Никол Карабинова, Радинела Неделчева, Виктория Димитрова и Мартин Желязков,  пресъздава класически проблем, пречупен през призмата на съвременността с неговия модерен прочит. Особено въздействие оказва оригиналното решение на сценография и костюми от  Николета Алексиева.
                                                                                        автор на материала  Теодор Минев

  На 19.02 клубът по журналистика на НЕГ „Гьоте”, заедно с други възпитаници на училището, посети театралната постановката „Поручик Бенц” по едноименния роман на всепризнатия български белетрист Димитър Димов. Чрез красив декор, умело подбрани костюми и въздействаща музика режисьорът на спектакъла Бойко Илиев умело пренесе публиката в епохата на едно отдавна отминало време...
  С блестящата си игра познатите ни и обичани актьори Йоана Буковска, Любомир Ковачев и Ивайло Захариев представиха пред бургаските зрители историята на една драматична и изпепеляваща любов, развиваща се по време на война. Мрачната и непозната страна на човешките страсти, сложните душевни състояния и любовта, водеща до самоунищожение, правят историята на „Поручик Бенц” актуална и до днес, а наситените емоции, които предлага една театрална постановка, са изживяване, от което никой не би трябвало да се лиши.
Валерия Колева

Понятие, значимо както за всеки отделен човек, така и за цялото общество - изборът е нещо неизбежно. По някаква ирония на съдбата най-жизненоважните избори се налага често да бъдат взимани на сравнително крехка възраст. Ярък пример е настоящата дилема  на дванадесетокласниците, които за ограничено време трябва да преценят с кое професионално поприще ще се занимават в бъдеще и кои са темите, които истински ги вълнуват.
     Образованието дава ли ни възможността да опознаем практическата реалност така, че да успеем с лекота да намерим своето място в нея? Всъщност не се ли нуждаем от насоката на по-опитните, за да знаем къде да търсим това, което искаме да намерим, и какво в действителност искаме да намерим, вместо да търсим наслуки? С тези въпроси са се заели учителите Петя Петрова, Росица Самарова и Стефан Добрев в своя проект  “Свободата да избираш”. Екип на вестник “Йо-Йо” взе интервю от госпожа Петя Петрова, за да се запознае отблизо с подготовките около проекта.
 Въпрос: Какво представлява проектът Ви и каква е целта му?
Петрова: Идеята на проекта е да даде представа на участниците за това какво представлява една кампания и как тя се организира, като колегите, които разписахме проекта, вярваме, че това да си наясно с организацията на една кампания и как тя може да обслужи или посрещне един социален проблем е от изключително значение, защото често правителството, властите, отговорните органи, не могат да се погрижат за всички възникващи около нас нужди и потребности. Ние сме тези, които могат да създадат необходимите условия, животът ни и този на другите да станат по-добри.
Въпрос: В сайта на училището е упоменато, че групата от ученици ще се раздели на 4 екипа, които да поемат различни инициативи. С какви социални проблематики избраха  да се занимават учениците?
Петрова: Една от кампаниите цели да повиши нивото на разбиране за агресията в училище. Другата да повиши нивото на разбиране за това, защо е необходимо да има иновации в образованието. Третата е отново на тема толерантност, но нейната целева група са ученици от 1 до 4 клас. Тоест тя е с малко по-тесни параметри и е един поглед от по-различен аспект. Идеята там е  не само да помогнем да бъде осъзната необходимостта, да приемеш другия такъв, какъвто е, но по-големите, извървели вече по-дълъг път в училищна среда, да покажат на малките добър пример. Да ги убедят, че да малтретираш някого, който изглежда или се държи по-различно от теб, е неприемлива постъпка. Последната кампания е благотворителна и с идеята, да се помогне на човек в нужда. Тепърва предстои на осмокласниците да преценят кого ще подкрепят. За целта изработват коледни картички, които след продажба да послужат за финансирането на инициативата.
Въпрос: Името на проекта гласи “Свободата да избираш”. Можете ли да дадете съвети на читателите как да правят избори в този век на дигитализация и безброй възможности, които действително объркват човек?
Петрова: Безкрайно трудно е човек да направи правилния избор, тъй като има много богата гама на предлагане във всяка една сфера. Идеята за провеждането на тези разговори и работа по определени кампании е да си дадем сметка за това, че изборът трябва да е осъзнат и определен от нашите потребности, а не от външни фактори. Това със сигурност е много труден и дълъг процес и не вярвам, че ще бъде приключен с провеждането на тази проектна седмица, но тъй като на нашите ученици  предстои изключително сериозна стъпка - да преценят какво да изберат за бъдещото си развитие и в каква сфера да се насочат, смятам, че един такъв проект би повишил информираността им. Така изборът им на университет или професия след време ще бъде по-малко стресиращо мероприятие.
Въпрос: Какво мислите за проектната седмица? Смятате ли, че може да повлияе на цялостното обучение в бъдеще?
Петрова: Много се надявам. Надявам се това да не остане само една епизодична изява,каквато  в момента е, а по-скоро да помогне и на педагогическите специалисти, на учениците, да осъзнаят потребността от това задачите, които изготвят, да са предимно практически насочени и да стимулират взимането на решения, информираност, която е базирана на анализирането на всички източници на информация. Вярвам, че ние ще бъдем едни от първите, правещи стъпки в тази насока. Със сигурност не сме безгрешни, но имаме куража да правим промени.
Въпрос: Какво бихте искали да пожелаете на читателите на вестника за Новата година?
Петрова: Аз бих искала всички страни в образователния процес да си пожелаем да бъдем по-диалогични. И нашето говорене да е предимно градивно, а не деструктивно, защото най-лесно е да намериш грешката в дейността на някого, но е много по-трудно да я посочиш креативно и да предложиш решение. За жалост все още осъзнатостта за това, че ние сме системата и ние правим държавата, е на недостатъчно ниво. Искрено се надявам нашето разбиране за това, че ние, а не някой друг взима решенията за живота ни, да се подобри.
Интервюиращ: Благодаря Ви отделеното време и поучителните думи!
​
                                                                         Интервюто изготви: Даниела Вергова
 
​

​От 24.04. до 28.04.група ученици и техните преподаватели от ПГПНЕ“Гьоте“, работещи по проект “Starring together in our film“ на програмата Еразъм”+, Светлана Вичева и Весела Христова бяха на посещение в лицея Renaudeau, гр. Шоле, Франция.  
1 ден
Френските домакини посрещнаха групата с приготвен подарък за всеки участник за добре дошъл. В друга зала бяха написали на различни езици „Здравейте“ и „Добре дошли“. След това всеки един от групата се представи „какво обича, кое го прави щастлив, кое го ядосва, какви надежди има и какво иска за в бъдеще, какво е той и какво не е той“. С доброволци, учениците заедно написаха  послания на различни езици за добре дошли, с което показаха, че различието в Европа не е проблем, а различието и различните езици могат да сближават.
Следобяд българската и френска група представиха своята мисловна папка по темата миграция.
2 ден
В компютърна зала участниците слушаха как мигранти  говореха на английски за техните преживявания. След това участниците бяха разделени на 4 групи в зависимост от емигранта, чийто разказ слушаха и сравниха  резултатите. Накрая всяка група трябваше да представи живота на своя мигрант.
Срещата продължи с игра наречена в „Мигрантските обувки“
Всеки участник получи лична карта, виза и лична информация за даден мигрант, за да се постави на негово място. Учениците бяха разделени на 3 групи, защото три пътя бяха маркирани. След това се обсъдиха  преживяванията по време на играта.
Денят завърши в работа по  групи от по  трима човека. Всяка група получи история на мигрант и целта беше да измисли останалата част от историята и да я завърши. След това всяка група презентира историята си.
3 ден
Този ден беше посветен на  Нант, град в Западна Франция, център на регион Пеи дьо ла Лоар.
Както през цялата седмица, така и в Нант участниците трябваше да изпълнят специални задачи, свързани с темата на проекта „Имиграция и интеграция“. Началото бе поставено с предизвикателството всяка една от групите да измисли арт – проект за своя град. Българската група се спря на проект символизиращ обувки, дисаги и куфари от различни периоди, символизиращи следите на многото българи дошли по българските земи след Балканските и Първата световна война, арменските преселения, изселванията на българските турци през 80-те години на миналия век, бягството на много българи от комунистическия режим, заминаването на много млади българи след промените в чужбина. Идеята на младите хора бе този проект да бъде осъществен в Морската градина на Бургас. След творческата дейност до река Лоар, участниците бяха разделени на нови групи и започна усилено кръстосване на френските улици с цел да намерят различни забележителности в града и да интервюират местни хора за тяхното мнение за имигрантите в държавата.
4 ден
Четвъртият ден от седмицата прекарана във Франция беше интензивен и запомнящ се. Сутринта​ започна с презентации, представени от италианската и немската група. И двете бяха изчерпателни и заинтригуващи, като групата от Италия се отличи с подробна информация за миграцията и международното население на родината си, а немските ученици заложиха на чувственост и разказаха своите собствени истории. Проведен беше и проект за писане и представяне на моята голяма, световна история, паралелно с родната и лична/малка история, които бяха обсъдени в пленум.
След това се проведе избор на лого на проекта и повечето участници гласуваха за предложението на Мартин Господинов от гимназия „Гьоте“ и то стана официално лого на проекта.
След обяд интернационалната  група се срещна с най-добрия френски баскетболен отбор, а именно "Шоле-баскет". Учители и ученици имаха възможност да поговорят за трудностите на живота в чужбина, макар и изборът за напускане на родината да е професионален и напълно самостоятелен. Двама от интернационалните играчи на отбора-Бенджамин Девар и Маркус Уилямс от САЩ отговаряха на ученическите въпроси.
Денят завърши с много усмивки и позитивизъм. Френските родителите бяха сготвили традиционни френски ястия и заедно с учители и ученици хапнаха от вкусотиите, получавайки се съобразно парти, изпълнено с прекрасни моменти.
Ден 5
Последният ден от проекта премина в работа по групи, при която се обсъдиха различните идеи за сценарий на общия филм. Участниците имаха над 10 различни виждания за сценарий, които обсъдиха онлайн с пътуващите за родината си германски ученици.
Учениците попълниха своите впечатления по дни в специално приготвена за това тетрадка.
Обсъдена беше и програмата за следващата среща в Бургас, България през м. Септември, 2017г

​По един или друг начин, неосъзнато или целеустремено, всички преследваме щастието си. В краен случай желаем поне компромисен вариант - да имаме лукса да се сблъскваме с негативните емоции колкото се може по-рядко.
Но има ли изпитан метод, чрез който ефективно да се достигне тази амбициозна цел?
Естествено, няма съвършен отговор; пътищата към блаженство са безчет. Но научни проучвания започват стъпка по стъпка да разкриват невероятната зависимост между физическата ни дейност и психичния ни баланс. Ще бъдете приятно изненадани по какви начини редовното движение допринася към пълноценния дух.
Добре познавам стреса на ученическия живот и до какво състояние може да доведе човек, което бе и поводът ми да споделя следните данни с вас. Ще се радвам, ако статията е донесла някому ако не полза, то поне повод за размисъл.
Като пример, нека погледнем връзката между физическата активност и депресията.
Борбата срещу депресията: упражнения срещу медикаменти
Джеймс Блументал е учен в областта на неврологията в университета „Дюк”  в Северна Каролина. Специалността му е депресия. В един от най-известние си експерименти той събрал 156 възрастни хора, страдащи от депресия в лека или умерена степен.
Пациентите били разделени на три групи.
Група 1 била третирана само с антидепресанти. Група 2 била подложена на терапия със същото количество медикаменти като група 1, но в комбинация с физически упражнения по 45 минути три пъти седмично. Програмата включвала 10 минути загрявка и 30 минути бягане или бързо ходене,  последвани от 5 минути отдих. Група 3 била лекувана единствено със същия режим на упражнения като група 2.
Ето какво се случило...
Всеки пациент преминал през 16-седмична терапия под наблюдението на изследователите и специалисти, които били учудени щом установили, че в края на лечебния период всички групи достигнали еднакво ниво на прогрес.
Упражненията постигнали същият успех като медикаментите, а комбинацията от двата метода довела до същия резултат.
Но тогава изследователите решили да проследят по-нататъшното развитие на пациентите и тук вече експериментът става интригуващ...
Упражнения срещу медикаменти: Резултати в дългосрочен план
След 16-седмичния период на третиране, 83 пациента (поделени наравно из трите групи) били обявени за освободени от депресия и готови за изписване.
Изследователите решили да позволят на пациентите да прекарат 6 месеца без професионална помощ, като им била предоставена пълната свобода да прибягнат до автотерапия или да пробват нещо изцяло различно.
Когато влезли в контакт с 83те пациента в края на 6 месечния срок, ето какво установили...
Из пациентите от Група 1, 38% повторно изпаднали в състояние на депресия.
Из пациентите от Група 2, 31% повторно изпаднали в състояние на депресия.
Из пациентите от Група 3, едва 8% изпаднали отново в състояние на депресия.
В какво се корени разликата?
Защо упражненията надвиха медикаментите
Някои от позитивните ефекти на физическата активност са притокът на самочувствие и усещането за постигане на нещо добро, които води след себе си. С други думи, изгражда характера и ви доказва, че можете да станете по-добра личност.
Експериментът не цели да покаже, че медикаментите са безполезни. Те имат своето приложение. Но редовното движение постига нещо, което хапчетата не могат – преустройване на психиката. Изглежда малко, но тези дискретни промени в психичната нагласа са значителни. Волята е това, което води човека до успех, и ето къде медикаментите губят надпреварата – те третират симптомите, но не усъвършенстват духа.
Изследователите достигнаха до заключението, че добавяне на 50 минути упражнения в седмичния ви план може да редуцира шанса от депресия на половина.
Как можете да внедрите това в личния си живот?
Ако страдате от депресия, поуката от тази статия би трябвало да е доста едносмислена. (А ако познавате някого с депресия ви призоваваме да му покажете това изследване. Може да им помогне да обърнат нова страница.) Даже 10 минути на ден, измъкнати от времето прекарано над учебниците, са достатъчни да направят разлика в натовареното ежедневие.
Дори да се считате за щастлива личност, принципът да се докажете на себе си може да ви отвори нови врати. Изберете си хоби, което би ви помогнало да се чувствате горди и полезни.  Може да пробвате медитация, творчество или дълги разходки.
Каквото и да изберете, започнете сега, с малки крачки, и докажете на себе си, че можете да се превърнете в човека, който искате да бъдете. Дребни навици с редовно повторение могат да бъдат разликата между успех и провал, самочувствие и съмнение, дори щастие и депресия.
София Граматикова.   ХБ клас