Училище любимо

Сред забързания поглед на други минувачи,
сред улици, коли, дим, мъгла,
пред светлата пътека, която те обгръща,
достигам аз до твоята врата.
Фасадата позната извива се над мен,
погледът достига до край
и сетивата
обгръщат ме в пролетния ден,
обгръща ме и стаята позната.
Сред стълби, чинове, коридори,перила,
сред музика и глъч и смях,
ти носиш спомени за други,
такива като мен
и аз – такава като тях.
И като майка ти така ни защитаваш
и даваш ни надежди и мечти,
посока ни показваш и окуражаваш,
но и викаш, караш ни се, но уви.
И когато „децата ти” пораснат,
и когато сами започнат да летят,
и когато кажат, че си тръгват,
ти пускаш ги свободно по света.
Жулиета Георгиева, 9. Д клас