Осмели се да изживееш страдание, да изпълниш желание.

“Всяко страдание не е нищо друго освен неизпълнено и пресечено желание” Артур Шопенхауер

Страдание- физическата или душевна болка на индивида. Какво представлява страданието в днешно време, а какво е означавало страданието в миналото. По презумция би трябвало то да носи едно и също значение, но с времето варира и през периодите хората го представят чрез различни чувства и думи.

Ако попитате вашата баба какво е страданието за нея, тя би отговорила болестта на близък човек. Ценностите по нейно време са били различни. Природата е била по-обичана, спокойствието също. Тежкият труд е бил възнаграждаван. Какво е страданието за нас, в 21-ви век? Колкото и банално да звучи, понякога е загубата на интернет връзка, друг път е загубата на нещо материално. Това се дължи на факта, че обитаваме консуматорски свят. Не сме виновни, че сме възпитани така. Не трябва да чувстваме тежест за човешката ни природа, която ни е довела до този момент на съществуването ни. Това, което можем да направим, е да се задълбочим, да зададем насебе си въпроси, да се постараем да се опознаем, за да започнем да живеем.

Артур Шопенхауер е смятал, че човекът е роден на земята, за да страда. Желанията на човека са неговите своеобразни страдания. Ние всички сме изпълнени с желания, но всяко едно ражда допълнително страдание- веднъж, защото реализацията на желанията е трудна, втори път– защото, удовлетворението от тях е кратко и някак си незначително. Дори трети път, ако желанието бъде неизпълнено- тройно страдание и фрустрация. А, какво се случва след като едно желание бъде приключено? То бива заместено от следващо, тоест- безконечен цикъл от желания, които пораждат страдания. Големият парадокс е, че и желанието за живот, което е изначално присъщо на човека, му носи още повече страдание. По пътя ние биваме изправени пред изключително много затруднения, които веднъж преминати, изграждат у нас сила, която с времето расте и ни поддържа живи, но е факт, че, за да бъдем силни, ние страдаме. Самоубийството, от друга страна, не е изход, защото просто е реализация на друг вид желание, а то, само по себе си, води до страдание на заобикалящите ни хора. Защото колкото и да се заблуждаваме, че сме независими, ние зависим от околните и те зависят от нас.

В този ред на мисли, изход от страданието няма. Може да има само облекчение – и то е в състраданието, в това да се разтвориш в света на другите, за да им помогнеш поне малко, като така помогнеш поне малко и на себе си. Животът е такъв, че природата ни е създала да имаме нужда от някого, за да оцелеем. Защо бихме живели в свят, в който имаме знания, но не ги споделяме. Имаме опит, но не го прилагаме. Бихме ли се чувствали комфортно в среда, в която никой не ни разбира и следователно никой не ни подкрепя. А, как бихме се почувствали, ако още днес извършим добър акт към някого- заредени с позитивна енергия, тоест облекчени, че тъмнината може да бъде осветявана. Все пак сме измислили електричеството, макар че и то своеобразно страдание, просто поради факта, че нарушава природата ни, която съдържа в основата си, нуждата от тъмнина в правилната рамка на деня.

Като заключение бих споделила, че не е трудно да живеем в страдание. Има начини как да го редуцираме, само това да не означава да го подтискаме. Въпреки трудностите, има смисъл да изпълняваме желанията си. Въпреки краткото удовлетворение, има смисъл да се целим към него. По този начин се развиваме, живеем, а не съществуваме и откриваме начини да бъде полезни на себе си и на околните. Тоест, страданието, все пак, може да бъде нещо позитивно, зависи дали ще позволим на себе си да бъде определено така. Позволявам си да интерпретирам желанията като нашите съвременни цели, които си заслужават да бъдат изпълнени.

Катина Сталева, 11Б клас