Киното – от кинематографа до “Оскарите“

За някои филмите са начин за развлечение; време, споделено с любимите хора и купа или две, пълни с пуканки. За други това е изкуство – да реализираш образите на една история от въображението си, така че тя да остави отпечатък в съзнанието на другите хора, сякаш произлязла от самите тях. 
Но някога запитвали ли сте се кога, къде, на кого и защо му е хрумнало да запазва спомени и споделя картини от живота на лента? Дало ли е българското кино своя принос? Отговор на тези въпроси след кратко проучване (само няколко часа и три чаши кафе) ще се опитам да дам в следващите редове: 
Първо нека започнем с това, какво същност е един филм? Филмът е визуален разказ, реализиран чрез бързо сменящи се изображения, леко различни едни от други и прожектирани със скорост 24 в секунда. Тези отделни изображения се наричат кадри. Зрителят не може да забележи смяната на кадрите, тъй като човешкото око продължава да възприема всяко изображение в продължение на частица от секундата след изчезването на неговия източник. 
Киното възниква постепенно през втората половина на 19 век в процеса на развитие на фотографията. Точна рождена дата на киното не е определена, тъй като появата му е свързана по-скоро с натрупване на опит и технически подобрения, отколкото с отделно изобретение. Въпреки това понякога създаването на киното се приписва на братя Люмиер, изобретили кинематографа през 1895 година. Но дори и преди тази дата пионери като Луи Еме Огюстен Льо Пренс, Уилям Хенри Фитън, Томас Едисън и Емил Рено вече са допринесли значително за развитието на анимираните изображения. ​

Read More